петък, 22 юни 2012 г.

Mumford & Sons - Sigh No More

   Предисторията ми с тази група мога да определя като "голяма каша"! Бях попаднал на "Little Lion Man" преди около година, успя да ми направи впечатление, но доста грешно. Незнайно как реших, че "Sigh No More" е поредният албум на американска alternative country банда. Едва преди седмица разбрах какви огромни, тлъсти bullshits съм имал в кратуната!
  Четирима британски музиканти чакат своя купувач и слънчасват зад витрина нейде из Лондон. В общи линии това е обложката. Дали са безкрайно талантливи, дали са имали твърде много свободно време в т'ва магазинче не е от значение. Към брилянтната им първородната рожба трябва да се насочи вниманието.


   Трудно ми е да определя какво точно е звученето на Mumford & Sons. Indie folk премесен с country-vibe и поднесен в много топла акустична форма. През повечето време, докато слушам албума, забравям, че песните са шлифовани студийни версии. И не, това не се дължи на лошата им обработка. С това приглушено звучене се създава неповторим уют, пренасям се в мрачен пъб и привършвайки с поредната халба, вдигам поглед и виждам бандата на ниския подиум на десетина метра от мен. Добре се подсетих. Отивам да грабна едно студено кенче преди да продължа.
  Освен с приятния си стил, групата ме заплени и със завладяващите текстове. Често от посланието на песента зависи дали ще я харесам. Това не се отнася за редките случаи, в които искам да убия някоя друга мозъчна клетка и да се убедя за пореден път с каква скорост регресира светът, пускайки си The Voice/City TV. 
   Е, порових се и изнамерих от какво черпят вдъхновение Mumford и синчетата му - кеф ти "Гроздовете на гнева" и "За хората и мишките" от Стайнбек, заиграване с Шекспировия "Макбет" в "Roll Away Your Stone", та се стигне до препратките на "The Cave" към "Одисея"! Безспорно са начетени юнаци! Какви ли чудеса биха постигнали, ако имаха достъп до творенията на Калин Терзийски и Сиромахов! Пуст български език, как спъваш глобалното развитие!
  Ако искате да задълбаете в творчеството на групата, сами ще се убедите колко са вдъхновяващи писанията им. Преди малко се въртях в леглото с едни безкрайно скучни лекции, но тези редове на "Awake My Soul" успяха да ме разсеят и усмихнат:

Lend me your hand and we'll conquer them all
But lend me your heart and I'll just let you fall
Lend me your eyes I can change what you see
But your soul you must keep, totally free

   Винаги е трудно да опазиш душата си свободна, но този албум удря едно рамо в тази ,почти невъзможна, мисия! "Sigh No More" е навсякъде, тъй че се изисква единствено желание и до секунда сте го намерили. В момента слушам и live албумът им ме преочароват! Повечето групи издишат яко на живо, но Mumford & Sons и в това отношение не могат да се барнат! Какво да се направи; няма да им намеря кусур поне до 24-ти септември, когато би трябвало да излезе второто им отроче! 


 


Няма коментари:

Публикуване на коментар