сряда, 20 юни 2012 г.

Човек бе сътворен от кал


   Неминуемо в края на всяка учебна години ни се връчваше списък с книги, които трябва да прочетем през лятото. Ненавиждах го. Още повече, че си натъртваше на "Задължително е да ги изчетете." Може би точно на задължението се дължеше и отвращението ми. За да се потопиш в дадена книга, нужно е и желание. Без него пак можеш да разлистиш оттук-оттам, нагазвайки до кокалчетата в същината й.
    Така и не разбрах защо е нужно да си минал списъка, когато не ти, а преподавателят решава какво трябва да мисля за творбата, кое е значимо в съдържанието й, защо авторът е използвал дадено изразно средство and so on. Ролята ти се свежда до простодушно кимане и рецитиране на заучени литературни коментари, каращи даскалката да изпада в оргазъм. И то в буквален смисъл! Ако случайно подметнеш, че „Под игото” е тривиален роман или че Дебелянов надали е изчислявал с калкулатор точно колко пъти да използва „л”, за да се постигне звучност, то със сигурност ще срещнеш бурно негодувание и полуистерично „Очевидно, че не си разбрал нищо.” Нека да е така. Чуждото мнение рядко ме вълнува, а за конкретно за това и пет пари не давам.
    Изключението бе Атанас Далчев. За 5-те години в гимназията това се оказа единственият автор, който прикова интереса ми. Добре де, и Гео Милев, но донякъде! Няма да забравя как шокът у преподавателката ми се засилваше пропорционално с броя на коментарите ми. След един от Далчевите часове не се стърпя, дойде и ме попита откъде чета тези коментари, защото преди не е чувала подобни. Сигурно съм се натъкнал на тях в Интернет, тъй като тя имала всички книжки с литературни анализи. „Вълнуват ме и затова имам желание да говоря.” По киселата физиономия разбрах – изобщо не ми повярва.
   
Наскоро попаднах на „Човек бе сътворен от кал”! Срамота е, че не е в училищната програма. Посланието му е evergreen и ме кара да се чувствам малко по-добре в този несправедлив свят. Сякаш изкупва част от вината. Следващата стъпка е да го науча наизуст. Предвид обемът му, проста работа. Ще са първите заучени от мен редове. Цитирането си е снобарщина, но ще се прежаля!
    Прекалено много се разписах! Ето го и въпросното творение!

Човек бе сътворен от кал

Човек бе сътворен от кал, но

днес от желязо е света.
Тежко` на мекия! За малко
щях да умра от доброта.


Сега, уста безмълвни сключил,

свил гневно на юмрук ръце,
живея и усърдно уча
на зло беззлобното сърце.
1930г.
Атанас Далчев


 

1 коментар:

  1. тежко на мекия...

    Но пък беззлобно сърце не се учи на злоба, невъзприемчиво е, не помни злото, все забравя...

    А при нас изобщо не беше в програмата, което пък не ме отврати и бях любопитна да го опозная на едни вече зрели години, след 30 - цял един свят се разкри. Невероятен, а възможен - Далчев.

    ОтговорИзтриване