Неминуемо в края на всяка учебна години ни се връчваше
списък с книги, които трябва да прочетем през лятото. Ненавиждах го. Още
повече, че си натъртваше на "Задължително е да ги изчетете." Може би
точно на задължението се дължеше и отвращението ми. За да се потопиш в дадена
книга, нужно е и желание. Без него пак можеш да разлистиш оттук-оттам,
нагазвайки до кокалчетата в същината й.
Така и не разбрах защо е нужно да си минал списъка, когато не ти, а преподавателят решава какво трябва да мисля за творбата, кое е значимо в съдържанието й, защо авторът е използвал дадено изразно средство and so on. Ролята ти се свежда до простодушно кимане и рецитиране на заучени литературни коментари, каращи даскалката да изпада в оргазъм. И то в буквален смисъл! Ако случайно подметнеш, че „Под игото” е тривиален роман или че Дебелянов надали е изчислявал с калкулатор точно колко пъти да използва „л”, за да се постигне звучност, то със сигурност ще срещнеш бурно негодувание и полуистерично „Очевидно, че не си разбрал нищо.” Нека да е така. Чуждото мнение рядко ме вълнува, а за конкретно за това и пет пари не давам.
Изключението бе Атанас Далчев. За 5-те години в гимназията това се оказа единственият автор, който прикова интереса ми. Добре де, и Гео Милев, но донякъде! Няма да забравя как шокът у преподавателката ми се засилваше пропорционално с броя на коментарите ми. След един от Далчевите часове не се стърпя, дойде и ме попита откъде чета тези коментари, защото преди не е чувала подобни. Сигурно съм се натъкнал на тях в Интернет, тъй като тя имала всички книжки с литературни анализи. „Вълнуват ме и затова имам желание да говоря.” По киселата физиономия разбрах – изобщо не ми повярва.
Наскоро попаднах на „Човек бе сътворен от кал”! Срамота е, че не е в училищната програма. Посланието му е evergreen и ме кара да се чувствам малко по-добре в този несправедлив свят. Сякаш изкупва част от вината. Следващата стъпка е да го науча наизуст. Предвид обемът му, проста работа. Ще са първите заучени от мен редове. Цитирането си е снобарщина, но ще се прежаля!
Прекалено много се разписах! Ето го и въпросното творение!
Така и не разбрах защо е нужно да си минал списъка, когато не ти, а преподавателят решава какво трябва да мисля за творбата, кое е значимо в съдържанието й, защо авторът е използвал дадено изразно средство and so on. Ролята ти се свежда до простодушно кимане и рецитиране на заучени литературни коментари, каращи даскалката да изпада в оргазъм. И то в буквален смисъл! Ако случайно подметнеш, че „Под игото” е тривиален роман или че Дебелянов надали е изчислявал с калкулатор точно колко пъти да използва „л”, за да се постигне звучност, то със сигурност ще срещнеш бурно негодувание и полуистерично „Очевидно, че не си разбрал нищо.” Нека да е така. Чуждото мнение рядко ме вълнува, а за конкретно за това и пет пари не давам.
Изключението бе Атанас Далчев. За 5-те години в гимназията това се оказа единственият автор, който прикова интереса ми. Добре де, и Гео Милев, но донякъде! Няма да забравя как шокът у преподавателката ми се засилваше пропорционално с броя на коментарите ми. След един от Далчевите часове не се стърпя, дойде и ме попита откъде чета тези коментари, защото преди не е чувала подобни. Сигурно съм се натъкнал на тях в Интернет, тъй като тя имала всички книжки с литературни анализи. „Вълнуват ме и затова имам желание да говоря.” По киселата физиономия разбрах – изобщо не ми повярва.
Наскоро попаднах на „Човек бе сътворен от кал”! Срамота е, че не е в училищната програма. Посланието му е evergreen и ме кара да се чувствам малко по-добре в този несправедлив свят. Сякаш изкупва част от вината. Следващата стъпка е да го науча наизуст. Предвид обемът му, проста работа. Ще са първите заучени от мен редове. Цитирането си е снобарщина, но ще се прежаля!
Прекалено много се разписах! Ето го и въпросното творение!
Човек бе сътворен от
кал
Човек бе сътворен от кал, но
днес от желязо е света.
Тежко` на мекия! За малко
щях да умра от доброта.
Сега, уста безмълвни сключил,
свил гневно на юмрук ръце,
живея и усърдно уча
на зло беззлобното сърце.
Човек бе сътворен от кал, но
днес от желязо е света.
Тежко` на мекия! За малко
щях да умра от доброта.
Сега, уста безмълвни сключил,
свил гневно на юмрук ръце,
живея и усърдно уча
на зло беззлобното сърце.
1930г.
Атанас Далчев
Атанас Далчев
тежко на мекия...
ОтговорИзтриванеНо пък беззлобно сърце не се учи на злоба, невъзприемчиво е, не помни злото, все забравя...
А при нас изобщо не беше в програмата, което пък не ме отврати и бях любопитна да го опозная на едни вече зрели години, след 30 - цял един свят се разкри. Невероятен, а възможен - Далчев.