През последните месеци интересът ми към Китай става все по-силен. За момента предпочитам да чета художествена литература по темата, истории за тамошното битие от първа ръка. Искам да се запозная с този свят чрез щастието и сълзите на автора и героите му. Сухата статистика и анализи ще оставя за по-нататък.
Към момента българският пазар не предлага особено разнообразие на такъв тип книги, но все пак успях да намеря нещо подходящо - "Калната река" от Июн Ли. Писателката е завършила висшето си образование в Пекин, след което имигрира в САЩ. Това обяснява защо творбата е видяла бял свят. Действието се развива в Калната река - забравено от Бога провинциално градче, където властват страхът и отчаянието. Радостта се свежда до намирането на някой друг въглен, с който да изкараш мразовитата нощ, или допълнителна купичка ориз, замазваща очите на глада. Надеждата за промяна ежедневно се прогонва от ясния, но безчувствен глас на радиоводещата и безкрайните новини за просперитет и благополучие на нацията.
Някои от героите отказват да се примирят с "щастливото" статукво, при което чувствата и мислите идват по команда. Борят се и заплащат за дързостта да се опълчат на системата, но наказанието, като че ли е по-скоро избавление сравнение с лъжовния свят около тях.
Други са се прекършили по пътя. Иделите и мечтите им са били поругани, изтръгнати на сила от душите им. Забравили какво е свобода, тези хора нямат воля да продължат съпротивата, нямат сили, с които да посрещнат поредната вълна от болка и унижение. Идва момент, в който най-големите ти блянове се превръщат в страхове.
Действието на книгата се развива през 1979г. и таях надежда за тези години положението да се е променило коренно. Уви. Днес попаднах на ужасяващи данни, според които близо 30% от китайските семейства убиват новородените момиченца. Начинът на умъртвяване е не по-малко зловещ - децата се захвърлят в пещ или вар, за да се заличат всякакви следи. Това престъпление си има обяснение: част е от националната програма за ограничаване на раждаемостта, а от друга страна е широко разпространено твърдението, че само синовете са в състояние да се грижат за родителите си.
Попаднах на още по-стряскащи факти. В някои провинции все още се практикува Ин хуан - традиция, според която до мъртъв неженен мъж трябва да се постави труп на необвързано момиче или жена. Двете тела се погребват заедно, за да не са самотни в отвъдния живот. Този обичай дава допълнителен кураж на родителите да се отърват от ненужните бебета, тъй като цената за "нова невяста" е похвално висока.
Няма коментари:
Публикуване на коментар