понеделник, 31 декември 2012 г.

Willy Moon - Yeah Yeah

Зареждащо на квадрат!
Направо краката те засърбяват за танци!

неделя, 30 декември 2012 г.

Харуки Мураками - 1Q84 #1

 "Но не се подлъгвайте по външните признаци. Реалността е винаги само една."




















  Прочетох две ревюта за трилогията далеч преди тя да излезе на български език. Първото описваше поредицата като голямо разочарование, крачка назад в творчеството на Мураками; провал, който критиците са поставили на пухена възглавница единствено и само заради инициалите H.M./Х.М., красящи корицата. 
   Другото мнение, точно обратното, засипваше тези  над 1000 страници със суперлативи и ги категоризираше като едно от Творенията на 21-ви век; запленяващо така силно, та се откъсваш от реалността. При това огромно разминаване в мненията нямаше как любопитството ми да не бъде погъделичкано. Бе въпрос на време да се сдобия с книгите. Часът настъпи по време на декемврийския панаир на книгата. Първата и единствена покупка направена от мен. Трябваше да мине около месец, за да разбера колко добър избор съм направил.
   Ако някой продължи да чета, искам да направя няколко уточнения. Към момента съм прочел само от 1/3 от 1Q84 и е възможно следващите два тома да променят мнението ми. Възможно е да развалят сладкия вкус на първите 400 страници или пък да подсилят приятното впечатление. Залагам на второто! Също така не мога да се абстрахирам от прочетеното, така че ще има има спойлери. Издаването на информация неведнъж е разваляло кефа ми, тъй че може спокойно да се занимаете с нещо "по-безопасно", ако сте от моята порода. 
   Действието ни запраща в Токио от 1984-та година. Така е до едно време, след което захвърляме девятката настрани и я заместваме с едно Q = Question Mark = ? Промяната е нужна понеже действителността, обитавана от единия главен персонаж (Аомаме - към момента дама, изкарваща прехраната си с уроци по самозащита и кинезитерапия, а междувременно вижда и сметката на мъже, които са нанесли душевни и най-вече физически травми на половинките си. Имала е тежко детство благодарение на семейството си, което е било отдадено на християнската секта "Обществото на свидетелите". Не може да се каже, че не е почитателка на секса за една нощ, но в крайна сметка се оказва, че сърцето ѝ е пленено от специален човек. Въпрос на време е да го срещне отново.) Та в един момент реалността на Аомаме започва да се пропуква. При все че винаги е в час със случващото се наоколо, някак не е разбрала за смяната на полицейските униформи, извършена преди 3 години, след престрелка между полицията и екстремисти. Имало е жертви, огромен скандал, разтърсил цялата страна, но спомени за това тя няма. Към края на книгата се появява нещо още по-странно, за което ще е престъпление да издам. За да различава действителността, в която е живяла до момента, от изместващия я паралелен свят, Аомаме решава да постави Q-то. За улеснение. 
   Вторият централен персонаж е този на Тенго. Внушителен на ръст мъж, преподавател по математика в "школа за зубрене" (частни училища, предлагащи подготовка за кандидатстудентските кампании), който мечтае да стане писател. Стил има в изобилие, но проблемът е, че няма какво да каже; все нещо не му достига, за да създаде завършено произведение. След трудно детство с деспотичен баща е успял да си осигури спокоен живот в сянка, без ненужни тревоги и усложнения. Всичко това се променя след прочитането на разказа "Въздушната какавида" на 17-годишната Фука-Ери. Разказът има невероятна същина, окипазена от ужасното изразяване на авторката. Малко се разбира за съдържанието му - намесена е сляпа коза, въздушна какавида и човечетата. Именно те ще играят централна роля в книга #2. Става ясно, че тази художествена измислица не е нито художествена, нито измислена. Човечетата наистина съществуват и е добре човек да бъде бдителен, да внимава с тях. 
  Измежду останалите герои трябва да спомена и Комацу, редакторът на литературно списание,  които винаги получава това, което желае, и именно той "забърква" едната сюжетна линия; Вдовицата - жената, даваща "мокри поръчки" на Аомаме, като има основателна причина да се прибегне до това разчистване; Професорът, който разкрива историята на Фука-Ери и тласка историята в една нова посока; Аюми, полицайката, падаща си по момчета извън закона. 
   Меко казано първата част от поредицата ми хареса. Всеки си има право на мнение, а лично моето е, че тази книга е разкошна. Една от най-добрите, на които попаднах през 2012-та. Този свят така ме омая, та книгата бе погълната за рекордно време. Харесва ми този свят на Мураками изпълнен със самотници; загадъчни действия; мистиката, която ни застига с тези малки, но опасни човечета; теориите за паралелни светове; лаконичните диалози и тишината. 
   Има не една и две препратки към произведението на Оруел; факти от различни области (харесвам книги, имащи не само увлекателен сюжет, но които съдържат и любопитна информация). Ключова роля играе "Симфониетата" на Леош Яначек. Няма как да се сдържа и да не я споделя! В произведението са намесени много сериозни теми - травмите нанесени в ранната детска възраст никога не изчезват, проблемът с религиозните култове, едностранното тълкуване на текстове, което води до крайности, обсебване; домашното насилие; шизофренията на модерното общество, в което не е немислимо човек, даван за подражание заради невероятния си професионализъм, културно държание и безупречно възпитание, да се окаже чудовище в собствения си дом - там, където не дължи такса "обществено мнение". 
   Спирам дотук с моите приказки. Горещо ви препоръчвам книгата и съм убеден, че щом я прочетете няма да имате избор освен да посегнете към следващите две. А сега малко цитати и Яначек, разбира се!
  P.S.Мога да извадя добър цитат от всяка втора страница и се надявам сега да не се улея. Повечето извадки са по-крайните страници на книгата, тъй като досега не съм имал навик да си изваждам добри изречения. Груба грешка!

  "Във всяка мрежа висеше по едно черно паяче и търпеливо чакаше да му падне някоя жертва. Самите паяци надали съзнаваха, че са "търпеливи". Паякът няма друга специална способност, освен тази да плете мрежи, и никакъв друг избор на "лайфстайл", освен да бъде неподвижен.  Така щеше да си стои в очакване на плячка, докато в естествения ред на нещата не се съсухри и умре. Всичко това е генетично предопределено. Паякът нито се обърква, нито се отчайва, нито съжалява. Никакви метафизични съмнения, нито морални усложнения. Предполагам."

 "Сърцето ѝ сякаш бе затворено в малка тъмна стая със заключена врата - стая, която се намира другаде."

 "Човешкото гъмжило в съчетание с трафика създаваше онзи типичен за града освободен шум."

 "Не ставаше дума просто за обезчестяване, а за гавра със свещеността на човешката душа. Никой няма право да гази с кални нозе в тази толкова свята област. А стане ли веднъж подобно нещо, чувството за безсилие не спира да гризе жертвата отвътре."

 "Луната бе наблюдавала отблизо Земята по-дълго, отколкото всеки друг. Но луната немееше; нищо не разправяше. Само си наблюдаваше хладнокръвно и обгръщаше тежкото минало по свой си начин. На луната нямаше нито въздух, нито вятър. Вакуумът ѝ бе идеален за запазването на спомените непокътнати. Никой не бе в състояние да отключи сърцето ѝ."

  "Никога не можеш да научиш абсолютно всичко за другия. Надали и Бог би успял."

  "Очите на момичето не бяха фокусирани в нищо. Просто гледаха в някаква въображаема точка в пространството. На Аомаме ѝ се стори, че има пред себе си празна черупка на цикада."

  "Мъж, намиращ удоволствие в изнасилването на момиченца, които още са без менструация; мощен мускулест гей бодигард'; хора, които избират смъртта пред кръвопреливането; бременна в шестия месец жена, самоубила се с хапчета приспивателно; жена, която убива проблематични мъже с остра игла в тила; мъже, които мразят жените; жени, които мразят мъжете - каква ползва могат да имат гените от всичко това? Нима гените възприемат подобни деформирани епизоди като колоритно забавление, или използват тези епизоди в името на някаква по-висша цел?"

  "Човешката памет се състои от индивидуалната памет и колективната ни памет. Двете са тясно свързани. Историята представлява колективната ни памет. Отнемат ли ни тази колективна памет - пренапишат ли я, - губим способността си да опазим нашето истинско "аз".

  "Не забравяй, че сме държавна служба и че ни плащат, за да правим нещата максимално сложни."

  "Улиците на градовете са били пълни със сакати, просяци и престъпници. Само много малка част от човечеството е имала време да се заглежда в луната с дълбоко чувство, да се радва на Шекспирова пиеса или да слуша прекрасната музика на на Доулънд".

  "Получава се като тибетското колело на страстите. Докато колелото се върти, едни стойности и чувства по външния му край се качват и изгряват, други падат и потъват в мрак. Но истинската обич си стои привързана към оста изобщо не се мести."

   

петък, 28 декември 2012 г.

понеделник, 17 декември 2012 г.

Уловени мигове

 Представям ви част от перфектните "киноснимки" на дуото Jamie Beck и Kevin Burg. Двамцата са успели да запечатат доста красиви моменти. Проектите им изглеждат ефирно, сантиментално, дискретно; намигват от близкото минало.
  С чаша топло кафе и M83 за фон артистичните им фантасмагории са пир за сетивата!












Френска зима

сряда, 27 юни 2012 г.

Рецепта за минута смях

   Скоро не съм имал по-голяма нужда от малко добро настроение. Опитах с какво ли не безуспешно. Добре, че това видео се размърда, изтупа праха от себе си и ми помаха. Как ми се иска скоро да си върна достъпа до онази закърняваща част на създанието ми, в която винаги има добро настроение. "Temporarily unavilable" гласи огромният неонов надпис. Ако някой друг също има нужда от разведряване, "Outnumbered" винаги удря едно приятелско рамо!

Lana Del Rey - National Anthem

Money is the reason,
We exist.
Everybody knows it,
It's a fact. Kiss, kiss.

вторник, 26 юни 2012 г.

Alt-J (∆) - Taro

  По-красива симбиоза, между звук и образ, не бях срещал скоро време!

понеделник, 25 юни 2012 г.

Явор Гърдев ще режисира "Тезей"

  Явор Гърдев ще има честта да режисира високо бюджетен филм по древногръцкия мит за Тезей. Новината ми дойде като гръм от ясно небе. Наскоро гледах пиеса под негова режисура - "Козата или коя е Силвия?", една от най-добрите, които някога съм гледал. Невероятно преплитане на драма и комедия! За съжаление се играе рядко, тъй като една от ролите е поверена на Михаил Билалов (Джаро), който живее във Франция, но ако имате възможност да я гледате през есента, не я пропускайте! 
   За момента единственият филм, режисиран от Гърдев, е "Дзифт". Някои го харесаха много, други му теглиха една майна. Гледал съм го само веднъж, когато излезе, и не мога да се доверя на преценката на 15-годишния ми, по онова време, мозък. Спомням си го смътно и вероятно трябва да си го припомня скоро време.
   Безкрайно ми е любопитно какво ще измайстори  Явор, тъй като вероятно ще разполага с доста средства. Съдя за това по следните причини:

1. Продуцент на лентата ще бъде Kira Madallo Sesay, чиято най-нова продукция е 3D екранизация на приказката за Хензел и Гретел. Екипът е имал възможност да реализира идеите си с бюджет от $80,000,00. Дано и за "Тезей" се отдели поне толкова голяма сума. 
2.  За визуалните ефекти ще бъде отговорен Korey Cauchon, работил по създаването на такива за "Spider-Man 2" и "Sucker Punch".
3. Най-интересно е кой ще създаде митичните същества, щъкащи из тайнствения древногръцки свят. Joseph C. Pepe, човекът, създал  сините дългуч в "Аватар". 

   Всички пиеси от Гърдев, на които съм попадал, са доста нестандартни и заобикалят всякакви клишета. Силно се надявам да продължава в същия дух и да ни изненада приятно с този проект. Съвсем скоро започва да тече кастингът за главните роли. Кой ли ще грабне ролята на Тезей? Някакви предложения?

Poliça - Wandering Star

  Влезе ми под кожата тази песен и няма отърване! Хареса ми толкова много, че моментално изнамерих дебютния албум на indie pop дуото. Изслушах по-голямата част, но в един момент липсата на разнообрази ми дойде малко в повечко. "Wandering Star" е каймакът на този проект! Видеото по никакъв начин не отстъпва на песента, все така запомнящо се е. 
  Грохнала старица, забравила за радостта от живота, самовглъбена в един Бог знае какво, е изтръгната от меланхолията чрез пъстрите сенки на миналото, цветните мечти и енергията на танца. Желанието за живот, у  подскачащите около нея  странни субекти, я зарежда със сили. Нищо не е приключило, шепнат движенията, нищо не е изгубено.

неделя, 24 юни 2012 г.

Trailers #1

  Чиста фикция е да се надявам точно тези филми да се появят в родните киносалони (има някаква вероятност за "Upside Down"), но дано поне разпространението им наляво-надясно избие в появата на качествени релийзи из тракерите. Сигурно и в предложенията на "Киномания" ще срещнем някое от заглавията, но какво да се направи, слабохарактерността ми си казва думата. До есента аз не ще изтрая.

Харакири / Ichimei

  С "13 assassins" Такаши Миике ме очарова, а гледайки този трейлът, на път е да ме преочарова. Предполагам, че отново ще е пълно с невероятно красиви сцени, запомнящи се бойни мигове. Наслада за сетивата. Това очаквам.
  Изглежда, че тази му творба ще е за злочест самурай, който иска да сложи край на мизерното си съществуване, но аха да си разшири пъпа, за да видят червата му що е то светлина, и някой вземе, че го прекъсне. Извънредно каръшко наистина. 


7 days in Havana / 7 дни в Хавана

  След "Париж, обичам те" и "Ню Йорк, обичам те" е време за нова дози фрагменти. Емоции на фона на знойни красавици, танцуващи плажове, тук-там малко хаванска мизерийка. Достатъчни са, за да погъделичкат любопитството ми. А и много предвидливо режисьорите не наблягат на пурите. Убеден съм, че българите сме и им на сърце и не искат да дразнят пушачите след новите законодателни промени!


Upside Down / Паралелни светове

  Явно на Кирстен Дънст й е слабост да участва в проекти, залагащи на огромната притегателна силна на планетата ни. И докато в "Меланхолия" Майката Земя се поизсили и последва бум-тряс, то тук всичко е внимателно изчислено - на една ръка разстояние сме от паралелния нази свят. Ясно е, че се набляга на метафората, така че астрофизици могат да си спестят опяването.
    Визуално изглежда добре. Дано да няма прекалено много мелодрама, която да удави доброто ми впечатление към момента.

събота, 23 юни 2012 г.

Зловещият Китай

  През последните месеци интересът ми към Китай става все по-силен. За момента предпочитам да чета художествена литература по темата, истории за тамошното битие от първа ръка. Искам да се запозная с този свят чрез щастието и сълзите на автора и героите му. Сухата статистика и анализи ще оставя за по-нататък.
    


   Към момента българският пазар не предлага особено разнообразие на такъв тип книги, но все пак успях да намеря нещо подходящо - "Калната река" от Июн Ли. Писателката е завършила висшето си образование в Пекин, след което имигрира в САЩ. Това обяснява защо творбата е видяла бял свят. Действието се развива в Калната река - забравено от Бога провинциално градче, където властват страхът и отчаянието. Радостта се свежда до намирането на някой друг въглен, с който да изкараш мразовитата нощ, или допълнителна купичка ориз, замазваща очите на глада. Надеждата за промяна ежедневно се прогонва от ясния, но безчувствен глас на радиоводещата и безкрайните новини за просперитет и благополучие на нацията. 
   Някои от героите отказват да се примирят с "щастливото" статукво, при което чувствата и мислите идват по команда. Борят се и заплащат за дързостта да се опълчат на системата, но наказанието, като че ли е по-скоро избавление сравнение с лъжовния свят около тях.  
   Други са се прекършили по пътя. Иделите и мечтите им са били поругани, изтръгнати на сила от душите им. Забравили какво е свобода, тези хора нямат воля да продължат съпротивата, нямат сили, с които да посрещнат поредната вълна от болка и унижение. Идва момент, в който най-големите ти блянове се превръщат в страхове. 
   Действието на книгата се развива през 1979г. и таях надежда за тези години положението да се е променило коренно. Уви. Днес попаднах на ужасяващи данни, според които близо 30% от китайските семейства убиват новородените момиченца. Начинът на умъртвяване е не по-малко зловещ - децата се захвърлят в пещ или вар, за да се заличат всякакви следи. Това престъпление си има обяснение: част е от националната програма за ограничаване на раждаемостта, а от друга страна е широко разпространено твърдението, че само синовете са в състояние да се грижат за родителите си.
  Попаднах на още по-стряскащи факти. В някои провинции все още се практикува Ин хуан - традиция, според която до мъртъв неженен мъж трябва да се постави труп на необвързано момиче или жена. Двете тела се погребват заедно, за да не са самотни в отвъдния живот. Този обичай дава допълнителен кураж на родителите да се отърват от ненужните бебета, тъй като цената за "нова невяста" е похвално висока.

петък, 22 юни 2012 г.

Mumford & Sons - Sigh No More

   Предисторията ми с тази група мога да определя като "голяма каша"! Бях попаднал на "Little Lion Man" преди около година, успя да ми направи впечатление, но доста грешно. Незнайно как реших, че "Sigh No More" е поредният албум на американска alternative country банда. Едва преди седмица разбрах какви огромни, тлъсти bullshits съм имал в кратуната!
  Четирима британски музиканти чакат своя купувач и слънчасват зад витрина нейде из Лондон. В общи линии това е обложката. Дали са безкрайно талантливи, дали са имали твърде много свободно време в т'ва магазинче не е от значение. Към брилянтната им първородната рожба трябва да се насочи вниманието.


   Трудно ми е да определя какво точно е звученето на Mumford & Sons. Indie folk премесен с country-vibe и поднесен в много топла акустична форма. През повечето време, докато слушам албума, забравям, че песните са шлифовани студийни версии. И не, това не се дължи на лошата им обработка. С това приглушено звучене се създава неповторим уют, пренасям се в мрачен пъб и привършвайки с поредната халба, вдигам поглед и виждам бандата на ниския подиум на десетина метра от мен. Добре се подсетих. Отивам да грабна едно студено кенче преди да продължа.
  Освен с приятния си стил, групата ме заплени и със завладяващите текстове. Често от посланието на песента зависи дали ще я харесам. Това не се отнася за редките случаи, в които искам да убия някоя друга мозъчна клетка и да се убедя за пореден път с каква скорост регресира светът, пускайки си The Voice/City TV. 
   Е, порових се и изнамерих от какво черпят вдъхновение Mumford и синчетата му - кеф ти "Гроздовете на гнева" и "За хората и мишките" от Стайнбек, заиграване с Шекспировия "Макбет" в "Roll Away Your Stone", та се стигне до препратките на "The Cave" към "Одисея"! Безспорно са начетени юнаци! Какви ли чудеса биха постигнали, ако имаха достъп до творенията на Калин Терзийски и Сиромахов! Пуст български език, как спъваш глобалното развитие!
  Ако искате да задълбаете в творчеството на групата, сами ще се убедите колко са вдъхновяващи писанията им. Преди малко се въртях в леглото с едни безкрайно скучни лекции, но тези редове на "Awake My Soul" успяха да ме разсеят и усмихнат:

Lend me your hand and we'll conquer them all
But lend me your heart and I'll just let you fall
Lend me your eyes I can change what you see
But your soul you must keep, totally free

   Винаги е трудно да опазиш душата си свободна, но този албум удря едно рамо в тази ,почти невъзможна, мисия! "Sigh No More" е навсякъде, тъй че се изисква единствено желание и до секунда сте го намерили. В момента слушам и live албумът им ме преочароват! Повечето групи издишат яко на живо, но Mumford & Sons и в това отношение не могат да се барнат! Какво да се направи; няма да им намеря кусур поне до 24-ти септември, когато би трябвало да излезе второто им отроче! 


 


четвъртък, 21 юни 2012 г.

Sebastien Millon

   Отдавна не ми се бе случвало да се смея, взирайки се в монитора. Да се кикотя на глас. Вината е изцяло на Sebastien Millon. Ако искате да се посмеете, зарежете гъделичкането с перце на напуканите ви и вероятно вече поизгорели ходила, а направете една бърза обиколка из този сайт - http://sebastienmillon.com/
  P.S. За нещастие на съквартиранта ми, недоразумението Трифонов разказваше някакъв виц, докато се развеселявах. Последва вметката "А, ето, че и ти се разсмя на него виц. Виждаш ли, че е як Славито!" Бурята в погледа ми все още не е отшумяла!




сряда, 20 юни 2012 г.

Човек бе сътворен от кал


   Неминуемо в края на всяка учебна години ни се връчваше списък с книги, които трябва да прочетем през лятото. Ненавиждах го. Още повече, че си натъртваше на "Задължително е да ги изчетете." Може би точно на задължението се дължеше и отвращението ми. За да се потопиш в дадена книга, нужно е и желание. Без него пак можеш да разлистиш оттук-оттам, нагазвайки до кокалчетата в същината й.
    Така и не разбрах защо е нужно да си минал списъка, когато не ти, а преподавателят решава какво трябва да мисля за творбата, кое е значимо в съдържанието й, защо авторът е използвал дадено изразно средство and so on. Ролята ти се свежда до простодушно кимане и рецитиране на заучени литературни коментари, каращи даскалката да изпада в оргазъм. И то в буквален смисъл! Ако случайно подметнеш, че „Под игото” е тривиален роман или че Дебелянов надали е изчислявал с калкулатор точно колко пъти да използва „л”, за да се постигне звучност, то със сигурност ще срещнеш бурно негодувание и полуистерично „Очевидно, че не си разбрал нищо.” Нека да е така. Чуждото мнение рядко ме вълнува, а за конкретно за това и пет пари не давам.
    Изключението бе Атанас Далчев. За 5-те години в гимназията това се оказа единственият автор, който прикова интереса ми. Добре де, и Гео Милев, но донякъде! Няма да забравя как шокът у преподавателката ми се засилваше пропорционално с броя на коментарите ми. След един от Далчевите часове не се стърпя, дойде и ме попита откъде чета тези коментари, защото преди не е чувала подобни. Сигурно съм се натъкнал на тях в Интернет, тъй като тя имала всички книжки с литературни анализи. „Вълнуват ме и затова имам желание да говоря.” По киселата физиономия разбрах – изобщо не ми повярва.
   
Наскоро попаднах на „Човек бе сътворен от кал”! Срамота е, че не е в училищната програма. Посланието му е evergreen и ме кара да се чувствам малко по-добре в този несправедлив свят. Сякаш изкупва част от вината. Следващата стъпка е да го науча наизуст. Предвид обемът му, проста работа. Ще са първите заучени от мен редове. Цитирането си е снобарщина, но ще се прежаля!
    Прекалено много се разписах! Ето го и въпросното творение!

Човек бе сътворен от кал

Човек бе сътворен от кал, но

днес от желязо е света.
Тежко` на мекия! За малко
щях да умра от доброта.


Сега, уста безмълвни сключил,

свил гневно на юмрук ръце,
живея и усърдно уча
на зло беззлобното сърце.
1930г.
Атанас Далчев


 

неделя, 17 юни 2012 г.

Китайщина

Попаднах на материал свързан с начина, по който се подготвят за изпити студените в Китай. Ето по какъв начин е разграфен денят им:

05:30 - 06:30 ч. - ставане и закуска.
06:30 - 11:30 ч. - самостоятелно обучение и занятия в клас.
11:30 - 14:30 ч. - обедна почивка.
14:30 - 17:30 ч. - самостоятелно обучение и занятия в клас.
17:30 - 18:00 ч. - вечеря.
18:00 - 22:50 ч. - самостоятелно обучение.


Вероятно е режимът на учащите да е силно преувеличен, но дори част от него да е истина, то определено съм респектиран. Повече от 2-3 часа на ден над учебник, аз не мога да изкарам. И гюле да ми вържат за крака, и с "Капчица" да ме залепят за стола, не виждам как ще стане тази работа. Надявам се и при китайските чеда това "самостоятелно обучение" да се характеризира с пълна концентрация иначе ще реша, че нещо на мен ми има.

 Симпатягите в действие


 Ето и още нещо, което гледах с голяма доза объркване. Отново главите действащи лица са китайски поданици. В първия момент реших, че е някакъв майтап, но после се порових тук-там. Во истина сградата се е пръкнала за 360 часа +/- някоя друга минута.

Princess Chelsea - The Cigarette Duet

Не знам кое е по-смешно: високобюджетното видео или сериозният тест, изпъстрен с важни социални послания?
А може би коментарите под клипа.. "is he blind?"

четвъртък, 14 юни 2012 г.

The Milk - Every Time We Fight

Не намирам почти нищо за "The Milk".
Май това е първият им клип.
Повече от задоволителен резултат!


събота, 9 юни 2012 г.

Alabama Shakes - Boys & Girls

Надали човек, съдейки по семплата обложка, би се досетил какво музикално чудовище се крие под нея! Да не се обърне внимание на този вокал, на soul/blues rock звученето, което ми наподобява на The Black Keys в някои от песните, си е същинско престъпление!
Групата е невероятна и на живо, както e добре да се убедите още сега!
Силно се надявам, че ги чака голямо бъдеще. За момента няма много индикации за такова, но все още имам някаква вяра в човешкия вид! :D





петък, 27 януари 2012 г.

Lana Del Rey / Born To Die


Каквото и да кажа, няма да ви въздействам така силно, както албума на Lana Del Rey.
Затова ще бъда лаконичен.
Това не е поредният сбор от десетина песни. Тук всяко парче си е на мястото, перфектно обвързано с останалата част от албума.
Атмосферата е тайнствена, мрачна и потискаща. 60те надничан иззад всеки ъгъл.
Слушайки го си представям гангстери, пусти улици и отчаяние.


четвъртък, 19 януари 2012 г.

Active Child - Way Too Fast

You've got to hear this!

 
P.S.Като цяло е много добра идея да чуете целия албум!