петък, 18 ноември 2011 г.

Florence + The Light


Ние използваме изпълнителите за най-различни цели. Едни са нужни за среща на рода (Володя Стоянов/Николина Чакърдъкова), други за кръчмата (Сашо Роман/Софи Маринова/...), но ако ти трябва артист, от когото да черпиш вдъхновение, то кръгът от имена се стеснява доста. Florence Welch е една от тези скъпоценни вдъхновителки! В музикално десетилетие изтъкано от малоумна чалга и ковейрна поп музика без чувство, Florence + The Machine са силно концентриран лъч светлина! Не мога да скрия радостта си, че все повече хора са озарени от тази червенокоса муза!
Новият албум Ceremonials (основната тема в албума е за борбата между духа и плътта, така че заглавието е повече от подходящо) е величествен! При първите ми две прослушвания не бях убеден, че е достоен потомък на Lungs, но съвсем скоро опасенията ми изчезнаха. И двата албума за шедьоври!
Днес излезе видеото към песента “No Light, No Light”. Излишно е да казвам, че продукцията е великолепна! Лично за мен, клипът е един от най-добрите за годината. Убедете се сами...



А от това изпълнение разбрах защо първият им диск е озаглавен „Бели дробове”. Зашеметяващ лайв!


Две мнения по въпроса няма – Ceremonials е албум, който трябва да се чуе. В най-добрия случай трябва да си го купите (цената е доста нормална – 13,99лв.), както направих аз, но ако сте скръдзи, то поне си го изтеглете и чуйте ОТТУК
Няма да съжалявате! Гарантирам!

вторник, 13 септември 2011 г.

Кукловодите на миналото

Не мога да кажа, че съм се ужасявал от този вид кукли. По-скоро бяха много неестествени за мен. Като малък си мислех, че това са хора загубили телата си, но имащи толкова силна воля за живот, та са се закрепили за нечия ръка. При такова желание защо да не продължиш да живееш било то и под формата на дървено човекоподобно?
Чак сега виждам колко призрачни са всъщност тези марионетки. Какво кара "бащите" им да ги създадат? Самотата? Копнежът да дадат? Изкуството? Лудостта? 
Откъде ли създателите на SAW са почерпили вдъхновение...












четвъртък, 8 септември 2011 г.

Lose myself in time

5am.ще настъпи след 5 минути. 
Ако не поглеждам по навик към десния долен ъгъл на монитора, бих помислил, че времето е спряло.
Нощ е и това е достатъчно. Щурци, тъмнина и хубава музика. 
Час по-късно Слънцето ще развали всичко. Ще отвори очите ми за всички фасове пълзящи по улицата, черните свастики по прашните стени и котките с лош късмет, тези чиито 9ти живот е изтекъл днес. Кървава диря от колата крадец на души и малък хищник с червен ореол. 
Червено ли е ..нека да е вино! Лятото било само за бира. Да бе. Бирата е алкохол. Виното не е. Алкохолът замъглява съзнанието. Виното го вдъхновява. Прекалено много "вино" в тези два реда за разлика от капките в чашата пред мен. 
Болшинството от капките (тези танцуващи в тялото ми) ми шепнат да се огледам около себе си. Виждам. Малка жълта саксия с кактуси, разговорник по японски език и значка с надпис "i have no idea what i'm doing out of bed". Наистина не знам. Нормалните хора скоро ще отворят очи, ще тръгнат по задачи. 
Нормални. Тази грозна дума. Средностатистическа, куха дума без заряд. 
"Аз съм нормален и ми е нормално." За теб да си общоприета норма е хвалба. За мен е прокоба.
Всички сме различни. Всеки има своя собствена вселена. Някои дори си имат няколко. На тях им лепват етикета "Шизофреник". От завист предполагам. 
Време е да пресуша чашата и да си пусна soundtrack-a на нощта ми за последен път.  
Ако не ти въздейства въобще, вселените ни не са съседи. Със сигурност!

I don't know why I'm scared, I've been here before
Every feeling, every word, I've imagined it all

петък, 2 септември 2011 г.

Саботажът на FoxLife

Уча за изпит. Тази досадна дейност би била непоносима, ако не се извършва на музикален фон. Противно на очакваното звуците не ме разсейват. Напротив. Може би е внушение, но има два албума, които стимулират най-добре сивото ми вещество:

Clint Mansell - The Fountain OST
Sade - Lovers Rock 
Вчера реших за разнообразие да уча на друг шум. Този на FoxLife. Резултатът бе катастрофален. Не виждах какво дават, само слушах. Но нямаше и минута, в която да не изцъклям очи. Как да се съсредоточиш при тази реплики:
Ако понасяте бебето си, вдигнете ръка!
***
- Скъпа, нали скоро ходихме до Палм Спрингс?
- Не е почивка, когато вадят бебе от теб!
***
(мъжки глас)
- Тук ли е курсът за майки с бебета?
- Не се допускат мъже и бебета!
- Дори бебете?
(хор от гласове на майки)
- И ние реагирахме така. Скандално!
***
- Казах му, че са кръстили венерическа болест на мен.
- Сега те иска, защото си известна!
***
Да предположим, че съм гей еднорог. Къде бих отишъл?

Не се стърпях и реших да видя какво по дяволите дават! След като прочетох "Дневник на една бременна", съм загубил съзнание от смях!
А сега обратно към учебника! :)




понеделник, 29 август 2011 г.

Играта на играчките

Един проект на Aled Lewis поръсен с обилно количество свежест и добро чувство за хумор!





















 

четвъртък, 25 август 2011 г.

Marina and The Diamonds - Radioactive

Малко преди да си легна чух новата песен на Marina and The Diamonds. Бе нужно едно единствено прослушване, за да се забие в главата ми. Въртях се в леглото и си мънках "на-на-на radioactive" под носа.
Въпреки че специфичността на стила й се запазва, този път Марина е добавила доста dance beats към него. В резултат се е родила песен с доста добър заряд,за която не виждам пречки да се превърне в хит.
Поне на Острова.
P.S. Надявам се песента да не стигне до севернокорейски уши.

My blood is radioactive
My heart is nuclear

сряда, 24 август 2011 г.

Хора родени от звездите

Прах от звезди. Слънце от лъчи.
Под това заглавие бих обединил спиращите дъха творения на Ignacio Torres.
Проектът се зароди от теорията, че хората са създадени от космическа материя - разказва авторът.
Хората са деца на звездите!



вторник, 23 август 2011 г.

Florence + The Machine - What The Water Gave Me

Парата все още обгръща песента. Излезе от фурната на Фло буквално преди минути!
Не само ни изненада с нова песен, но и с видео към нея!
Enjoy!

Do you miss Her?

Двуминутен шедьовър.
Не остави равнодушен нито мен, нито журито в Кан.
Вярвам, че ще трогне и теб!

понеделник, 22 август 2011 г.

Една алтернативна сватбена фотосесия

Сватбеният ден трябва да е специален, приказен. И докато за едни това се изразява в танци, промишлени количества алкохол и огромна торта с влюбени фигурки на върха, то за Julian Sunmi Park и Benjamin Jinsuk Lee - топло-топло южнокорейско семейство, магията не е завършена без ... зомби.
So sweet, so creepy!