петък, 25 януари 2013 г.

Клада

  Харесвам сюрреализма. Сякаш действителността и сънищата са си направили пикник на неутрална територия. Творбите на Martin Wittfooth ми взеха акъла. Шизофренията на модерния свят, в който не можем да поставим ясна разделителна линия между живата плът и синтетичните й продължения. Колко време може да издържим без петрол, електричество..? Договорът, между човечеството и желанието за още (власт/технологии/пари), е бил подписан далеч преди да се родим и ще продължи да е в сила далеч след смъртта ни. 
   Всяко нещо си има цена било то и опожарената ни душа.






















2 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Петата от долу нагоре, и последната - Брутално красиво. Обичам въци, обичам и колибрита, а заедно са много силна комбинация.

    Сюрреализмът го харесвам и в стиховете.
    Едното за очите, другото за ушите - а душата живее някъде посредата и пие от кладенеца на лудостта.

    ОтговорИзтриване