четвъртък, 8 септември 2011 г.

Lose myself in time

5am.ще настъпи след 5 минути. 
Ако не поглеждам по навик към десния долен ъгъл на монитора, бих помислил, че времето е спряло.
Нощ е и това е достатъчно. Щурци, тъмнина и хубава музика. 
Час по-късно Слънцето ще развали всичко. Ще отвори очите ми за всички фасове пълзящи по улицата, черните свастики по прашните стени и котките с лош късмет, тези чиито 9ти живот е изтекъл днес. Кървава диря от колата крадец на души и малък хищник с червен ореол. 
Червено ли е ..нека да е вино! Лятото било само за бира. Да бе. Бирата е алкохол. Виното не е. Алкохолът замъглява съзнанието. Виното го вдъхновява. Прекалено много "вино" в тези два реда за разлика от капките в чашата пред мен. 
Болшинството от капките (тези танцуващи в тялото ми) ми шепнат да се огледам около себе си. Виждам. Малка жълта саксия с кактуси, разговорник по японски език и значка с надпис "i have no idea what i'm doing out of bed". Наистина не знам. Нормалните хора скоро ще отворят очи, ще тръгнат по задачи. 
Нормални. Тази грозна дума. Средностатистическа, куха дума без заряд. 
"Аз съм нормален и ми е нормално." За теб да си общоприета норма е хвалба. За мен е прокоба.
Всички сме различни. Всеки има своя собствена вселена. Някои дори си имат няколко. На тях им лепват етикета "Шизофреник". От завист предполагам. 
Време е да пресуша чашата и да си пусна soundtrack-a на нощта ми за последен път.  
Ако не ти въздейства въобще, вселените ни не са съседи. Със сигурност!

I don't know why I'm scared, I've been here before
Every feeling, every word, I've imagined it all

4 коментара:

  1. Може би и да сме съседи ;) Адел е прекрасна. Аз имам малка планета, нещо като на "Малкия принц", ама планетка. Трудно някой се вписва там, затова рядко имам гости. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Преди винаги сияех, когато имах гости. Винаги давах зелена светлина за кацащите кораби и правих всичко възможно, за да съм домакин на ниво. Но това се промени. Научих се, че трябва да подбираш кого да поканиш. Иначе рискуваш много!
    И все пак...здравейте, съседке! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Аз винаги съм била леко дръпната, но приема ли някой, отварям вратите широко... Прав си, подбор е нужен, иначе рискуваш много, ако си истински всеотдаен домакин. А ако не умееш да подбираш... по-добре не кани никого. (( Хах.. и тук се сещам за думи на един познат, който...ме хвърли във философия за душата, любовта... Философия, която нещо ми убягва, уви. Трудно ми е да погледна от положителната страна на света... Човек сам избира как да приема случващото му се, като уроци или като наказания. Като положителни или като отрицателни такива.
    Чудя се къде отива накрая всичко научено, извървяно, изстрадано...?
    Два метра под земята??? ))
    Извинявам се за многото откровения.

    ОтговорИзтриване
  4. Извинявам се за безкрайно закъснелия отговор! Убеден съм, че всичко научено от нас остава във вечността. Или поне духовната част! Няма доказателства за това, но не са ми и нужни!

    ОтговорИзтриване