Steven Price - Gravity (Gravity OST)

Всяка секунда от този филм си заслужава!

Dustin Kensrue - It's Not Enough

Anouk - Wigger

Cem Adrian & Melis Danişmend - Yalnızlık (Самота)

Loneliness
Finds you in that small hole you’re hiding in
Loneliness
Numbs you with that heartless body you’re makin love with
Loneliness
Shots you in that tiny house you're cramped in
Loneliness kills you
Kills me.

ASTR - Razor

Ofei - London

The Fifth Estate (Trailer)

  Лентата за Джулиан Ассанж и WikiLeaks обещава да е добра.

Nadine Shah - Dreary Town

Смях #2

    Да живееш в къща на върха на планината вероятно е широко разпространена мечта, но може би вече е демоде. Друго си е да си имаш собствена планина на покрива на жилището си. На пекинца Zhang Biqing му е отнело около 6 години, за да си "построи" това възвишение и да засади всички необходими растения, за да има алпийски екстериор. 

   Чак след като историята е разнищена из медиите, на властите им прави впечатление, че на върха на 26-етажната сграда има нещо, което изглежда леко на на място. Издигането на планината е коствало над петилетка, но разтурянето ѝ трябва да отнеме най-много 15 дни, защото след този срок собственикът ще отнесе солидна глоба, а мутиралият алпинеум ще бъде демонтиран принудително. Трогателна история!

История за играчки

   След 18-месечно околосветско пътешествие, италианският фотограф Gabriele Galimberti завършва проекта си "Toy Stories". След като е направил портрети на деца заедно с любимите им играчки в десетки държави е време за равносметка. "На тази възраст искат горе-долу едно и също. Да играят."

     Той обаче забелязва и отлики у малчуганите в различни точки на Света като например по-силно изразеното чувство за собственост при децата от развитите държави. "Първоначално те не ми позволявах да докосвам играчките им и им бе нужно време, за да ми позволя да си играя заедно с тях.", споделя италианецът. "В бедните държави бе доста по-лесно. Дори децата да имаха само по една-две играчки те не бяха така силно привързани за тях. В Африка винаги имаш алтернатива - излизаш и играеш с останалите деца навън."

     Авторът е забелязал и още нещо. В детски съзнания играчките изпълняват едни и същи функции. Както според мъниците от САЩ и Канада, така и тези от Малави и Филипините смятали, че техните динозаври ще ги пазят от страшните създания, бродещи през нощта, а с "пистолета" може да защитиш себе си или някой от семейството, ако в къщата влезе "лош човек".

       Според Galimberti има връзка между жадуваните играчки и средата, в която растат децата. Ето защо в мегаполисите на Индия и Китай се търсели най-вече конструктори, с които се изграждали големи небостъргачи, в Мексико и Бразилия предпочитани били "камионите", защото децата често виждали как точно с тях се пренася захарна тръстика от едно място на друго.

      Последната разлика фотографът намира в отношението на родителите. Докато в Азия и Близкия Изток те принуждавали децата си да се снимат, дори когато малките не искали и се разплаквали, то в Южна Америка родителите отказвали потомците им да бъдат фотографирани, ако това би ги разстроило. 

   Тайланд

   Италия

   Латвия

   САЩ

   Замбия

    САЩ

   Китай

    Малави 

    Малта

   Танзания

   Китай

    Ботсвана

   Филипините

    Швеция

Смях #1

Дългоочакваното завръщане на тюленчето Снъфи!

Стичане

Творби на: Amy Hamilton.

TED #1

Prisoners Trailer #1 (2013)

Изглежда като филм, който ще си струва!

Lorde - Tennis Court

Не мога да повярвам, че е само на 16!
Една от онези песните, които свиват набързо гнездо между ушите ти и не напускат главата ти с дни, та дори със седмици!

Florence & The Machine - Over The Love (The Great Gatsby)

M83 - StarWaves (Oblivion OST)

  Ако и остатъкът от саундтрака е поне наполовина толкова епичен, ще припадна от кеф в киносалона! А вероятно това ще е и единствената причина да гледам филма на голям екран. Съдейки от трейлъра, надали лентата ще има кой знае каква художествена стойност. Но за музиката определено имам очаквания. M83 в тандем с Joseph Trapanese (TRON: Uprising). Потривам доволно ръце! 

  Първият досег с предстоящото OST дава заявки за него голямо! 

Ето го и самия трейлър.

Главите горе: българи сме все пак!

    Преди малко удари полунощ и ето че 3-ти март е вече тук. Не ми е по-празнично от обикновено, но по-всяка вероятност в края на деня ще съм по-кисел от обичайното. Защо ли? Защото ми писна от лицемерие. Точно на тази дата е модерно да напишеш "Да живее България!"; "България на три морета!", "Честити празник на всички българи!".. Ако болшинството, от същите тия сънародници, не плюеше против всичко що е родно през останалите 360 дни от годината (изключвам 18 февруари, 24 май, 2 юни, 1 ноември), нямаше да има никакъв проблем.
    Но ежедневно да обясняваш как всеки, който има поне шепа функциониращи мозъчни клетки, трябва на мига да напусне "тая лайняна държава", как тук всичко е уродливо и мръсно, как били останали само идиотите, колко много мразиш политиците/протестиращите/партиите/институциите/провинциалистите/софиянците/съседите/колегите/роднините и ако случайно изразяваш "градивните" си размишления писмено по "e7o tozi na4in, na 4ist7 balgarski ezik", то как смееш да ми честитиш? Кого поздравяваш? Идиотите, които още не са си били шута, защото са имали неблагоразумието да останат в Родината си и да бъдат полезни тук и сега. Не ви искам фалшивата гордост. 

   От столетия не можем да се хванем в  ръце и да вървим напред. Винаги трябва да имаме мишена за жлъчта и храчките. Османската империя. Русия. САЩ. Европейския съюз. Собствената ни държава. Правителството. Кметът. Днес пак ще станем свидетели на многохилядни фантоми, бродещи из градовете, борещи се срещу.... За начина на постигане на желаната промяна е ясно, че нямат идеи, но вече и самите цели взеха да се размиват. Нямаме ни най-малка представа как биха могли да се изпълнят исканията ни, но е важно да покажем, че сме гневни и пълни с ненавист. И очакваме някой да размята магическата пръчица, да метнем спасителния пояс и всичко да се оправи на мига. Защо сме толкова наивни? 

   Трудно е да се гради. Изисква се много време, трупане на знания, упоритост и енергия. Толкова по-лесно е да роптаеш и рушиш. Не научихме ли, че е нужно търпение, за да има развитие. Лека-полека нещата за България започват да се оправят. И ако не се сравнявахме изцяло със Западна Европа щяхме да забележим това. Колкото и да изтъкваме недемократичността си, в това отношение сме по-добре от Унгария и Молдова; лидерите на опозиционните партии не са под постоянна репресия, включваща претърсване на домовете им по всяко време, както е в Русия; личните ми наблюдения са, че сме с няколко гърди напред сравнение с Македония, Сърбия и Румъния; безработицата ни е по-ниска съпоставяйки я с тази на редица други членки на ЕС; не може да се оплачем от липса на чуждестранни инвестиции. България е единствената държава в ЕС, чийто кредитен рейтинг Moody's e повишил от 2010 година насам. 

     Стига да имаме желанието, може да видим, че Родината ни не е изцяло в тъмни краски. Не казвам, че всичко е розово. Далеч сме от този бленуван момент. Но с обща воля и усилия, скоро и това може да стане. Нужно е да се държим заедно, да си помагаме и да вярваме! Само така ще успеем!

Drake - Started From The Bottom (Explicit)

   Последно време се изненадвам от себе си. Изобщо не очаквах нещо подобно да се загнезди в главата ми, но факт, че стана точно така. Видеото е сравнително свястно за hip-hop песен, като изключим всички клиширани моменти и ,меко казано, малоумната сцена в магазина, която изкача ни в клин, ни в ръкав.  

  При положение, че самият Drake е израснал в един от богаташките квартали на Торонто, баща му, а и част от чичовците му са част от музикалния бизнес и добавим участието му в ТВ шоу, докато е бил тинейджър, то трудно може да си представим, че момчето е започнало от "дъното". Текстът по-скоро е ръсене на ала-бала слова, които ще се харесат на изтерзаната маса. 

   И въпреки всички минуси пак натискам "Play". Иди ме разбери!

The Weeknd - House of Balloons (2011)

     Направо съм за бой! Мяркал съм името The Weeknd в куп местенца из Нета, а обложката на "House of Balloons" се набиваше на очи в почти всяка класация за "Най-добър албум на 2011". Въпреки това не бях слушал нищо тяхно доскоро. Много груба грешка! А и не е единствена - това не е банда, а соло изпълнител от етиопско-канадски произход. 

    Момчето черпило, черпило вдъхновение от R&B, soul и dubstep музиката, черпило се и със солидни дози алкохол и тревица (и не само, предполагам), запретнало ръкави и забъркал чудесна стилова каша! Песните в тази "Балонена къща" се пукат една по една и не ти се ще да излезеш от нея; иска ти се да отекват в главата ти цял ден. Или поне моите уши си пожелават това.

  Трудно ми е да опиша албума. Звучи парадоксално, но в себе си носи, едновременно, много щастие и меланхолия. Кара ме да се усмихвам. Цветнокожите хора носят музиката в душите си, а когато са благословени да имат и сносен вокабуларен апарат се получават чудни неща! Доказателството са вокалите на Абел Тесфайе (несценичното име на The Weeknd). Има си предостатъчно електроника и приятни beat-ове. А пък, ако се слуша на приглушена светлина, приказността е пълна!
   Още в самото начало проектът е бил пуснат за свободно сваляне, така че г-н Тесфайе няма да се разсъди, ако го чопнете от някой тракер.
   Ето с какво ще се опитам да привлека вниманието ви, ако все още не съм успял..

Woodkid - I Love You

Сегодня я расскажу вам историю о человеке, 

утонувшем холодных водах океана, 

после потери того, кого он любил. 

Эта история о человеке, который умер дважды.

Днес ще ви разкажа история за човека,
който потъна в студените дълбини на океана
след загубата на този, когото обичаше.
Това е историята за мъжа, който умря два пъти.

Laura Mvula

Предричам голямо бъдеще на тази жена! А съм добър в такива оракулски неща!:D
P.S.Като начало е номинирана за откритие на годината на BRIT Awards 2013.

Клада

  Харесвам сюрреализма. Сякаш действителността и сънищата са си направили пикник на неутрална територия. Творбите на Martin Wittfooth ми взеха акъла. Шизофренията на модерния свят, в който не можем да поставим ясна разделителна линия между живата плът и синтетичните й продължения. Колко време може да издържим без петрол, електричество..? Договорът, между човечеството и желанието за още (власт/технологии/пари), е бил подписан далеч преди да се родим и ще продължи да е в сила далеч след смъртта ни. 

   Всяко нещо си има цена било то и опожарената ни душа.