Обичаш, обичаш...

Обичаш да се разхождаш из безкрайни пшеничени поля, разрошвани небрежно от вятъра. 

Обичаш потрепването на струните. Гласът им е мелодията на твоя живот.

Обичаш фотографии по-шарени от  Skitals. Синьо, червено, лилаво, зелено... Душата пие през очите.

Обичаш черно-бели филми. Не те разсейват. Показват истини заключени между два цвята.

Обичаш нея.  Тъмните й очи действат като прихващащ лъч от филмите с НЛО. „Да се обеся на къдравите й коси” е дефиницията ти за мечтана смърт.

Обичаш, обичаш...
 

Докато един ден истината не зашлеви дамите и не разкървави носовете на господата. Светът, в който живееш, не ти е достатъчен.  Искаш да добавиш още краски върху картината на живота. Сигурен ли си, че изпитваш красиви чувства? Знаеш. Трябва да се срещнеш с антипода им. Време е да прережеш спрачките. Започваш да се срещаш с Любов, тайно си пишеш с Ненавист, а от време на време спиш с Омраза. Много често в Facebook качват снимки с приятелите ти Весел и Щастлив, но ти имаш скрит албум, в който винимателно подреждаш спомените от нощите прекарани с една симпатична Тъга.

И се движиш все по-бързо, по-бързо. Всеки ден се срещаш с нови лица. Твоите лица.

Прегръщаш ги.

  

Заплюваш ги.

Целуваш ги.

Мечтаеш за тях.

Отричаш ги.

Моментите, в които искаш да спреш притока на кислород към белите си дробове, не са малко. Жажда за вечно спокойствие. Уморен си и чуваш шепота на безсмислието. Вече не мечтаеш да тичаш без посока през полята, не си спомняш текста на любимата песен, от ярките цветове ти се повръща, а черно-бялото е отвратително семпло.  Тя е далеч.

Не трябва да те има. Никой няма нужда от теб. Ти нямаш нужда от никого. Копнееш за финалната права. В главата ти има куп сценарии как да стигнеш до там по-бързо:  неволно забравен парашут, разходка в дългия тунел по жп линията, желание да пробваш вкуса на цианида.  И най-после заслужената почивка ще е тук.

Ред е на трезвеността да те изрита в слабините. Какво по дяволите си мислиш? Някога ти реши да се родиш точно тук, в точно това тяло, с точно определена цел. Знам, че не си спомняш. Не, не мога да ти кажа дали си изпълнил мисията си. Да, заслужаваш почивка. Отиди в близкия парк, обади се на приятел, поиграй с кучето. Кой те излъга, че на два метра под земята ще ти е добре? Мрак, тишина и червеи. Това ли наричаш купон? Ако животът ти в момента е изтъркан, какво ще ти даде това черно място? Хората там долу мечтаят за дните ти. Дават всичко за тях.

Те знаят. Животът два метра над Земята винаги е по-...