Florence & The Machine - Over The Love (The Great Gatsby)

M83 - StarWaves (Oblivion OST)

  Ако и остатъкът от саундтрака е поне наполовина толкова епичен, ще припадна от кеф в киносалона! А вероятно това ще е и единствената причина да гледам филма на голям екран. Съдейки от трейлъра, надали лентата ще има кой знае каква художествена стойност. Но за музиката определено имам очаквания. M83 в тандем с Joseph Trapanese (TRON: Uprising). Потривам доволно ръце! 

  Първият досег с предстоящото OST дава заявки за него голямо! 

Ето го и самия трейлър.

Главите горе: българи сме все пак!

    Преди малко удари полунощ и ето че 3-ти март е вече тук. Не ми е по-празнично от обикновено, но по-всяка вероятност в края на деня ще съм по-кисел от обичайното. Защо ли? Защото ми писна от лицемерие. Точно на тази дата е модерно да напишеш "Да живее България!"; "България на три морета!", "Честити празник на всички българи!".. Ако болшинството, от същите тия сънародници, не плюеше против всичко що е родно през останалите 360 дни от годината (изключвам 18 февруари, 24 май, 2 юни, 1 ноември), нямаше да има никакъв проблем.
    Но ежедневно да обясняваш как всеки, който има поне шепа функциониращи мозъчни клетки, трябва на мига да напусне "тая лайняна държава", как тук всичко е уродливо и мръсно, как били останали само идиотите, колко много мразиш политиците/протестиращите/партиите/институциите/провинциалистите/софиянците/съседите/колегите/роднините и ако случайно изразяваш "градивните" си размишления писмено по "e7o tozi na4in, na 4ist7 balgarski ezik", то как смееш да ми честитиш? Кого поздравяваш? Идиотите, които още не са си били шута, защото са имали неблагоразумието да останат в Родината си и да бъдат полезни тук и сега. Не ви искам фалшивата гордост. 

   От столетия не можем да се хванем в  ръце и да вървим напред. Винаги трябва да имаме мишена за жлъчта и храчките. Османската империя. Русия. САЩ. Европейския съюз. Собствената ни държава. Правителството. Кметът. Днес пак ще станем свидетели на многохилядни фантоми, бродещи из градовете, борещи се срещу.... За начина на постигане на желаната промяна е ясно, че нямат идеи, но вече и самите цели взеха да се размиват. Нямаме ни най-малка представа как биха могли да се изпълнят исканията ни, но е важно да покажем, че сме гневни и пълни с ненавист. И очакваме някой да размята магическата пръчица, да метнем спасителния пояс и всичко да се оправи на мига. Защо сме толкова наивни? 

   Трудно е да се гради. Изисква се много време, трупане на знания, упоритост и енергия. Толкова по-лесно е да роптаеш и рушиш. Не научихме ли, че е нужно търпение, за да има развитие. Лека-полека нещата за България започват да се оправят. И ако не се сравнявахме изцяло със Западна Европа щяхме да забележим това. Колкото и да изтъкваме недемократичността си, в това отношение сме по-добре от Унгария и Молдова; лидерите на опозиционните партии не са под постоянна репресия, включваща претърсване на домовете им по всяко време, както е в Русия; личните ми наблюдения са, че сме с няколко гърди напред сравнение с Македония, Сърбия и Румъния; безработицата ни е по-ниска съпоставяйки я с тази на редица други членки на ЕС; не може да се оплачем от липса на чуждестранни инвестиции. България е единствената държава в ЕС, чийто кредитен рейтинг Moody's e повишил от 2010 година насам. 

     Стига да имаме желанието, може да видим, че Родината ни не е изцяло в тъмни краски. Не казвам, че всичко е розово. Далеч сме от този бленуван момент. Но с обща воля и усилия, скоро и това може да стане. Нужно е да се държим заедно, да си помагаме и да вярваме! Само така ще успеем!

Drake - Started From The Bottom (Explicit)

   Последно време се изненадвам от себе си. Изобщо не очаквах нещо подобно да се загнезди в главата ми, но факт, че стана точно така. Видеото е сравнително свястно за hip-hop песен, като изключим всички клиширани моменти и ,меко казано, малоумната сцена в магазина, която изкача ни в клин, ни в ръкав.  

  При положение, че самият Drake е израснал в един от богаташките квартали на Торонто, баща му, а и част от чичовците му са част от музикалния бизнес и добавим участието му в ТВ шоу, докато е бил тинейджър, то трудно може да си представим, че момчето е започнало от "дъното". Текстът по-скоро е ръсене на ала-бала слова, които ще се харесат на изтерзаната маса. 

   И въпреки всички минуси пак натискам "Play". Иди ме разбери!

The Weeknd - House of Balloons (2011)

     Направо съм за бой! Мяркал съм името The Weeknd в куп местенца из Нета, а обложката на "House of Balloons" се набиваше на очи в почти всяка класация за "Най-добър албум на 2011". Въпреки това не бях слушал нищо тяхно доскоро. Много груба грешка! А и не е единствена - това не е банда, а соло изпълнител от етиопско-канадски произход. 

    Момчето черпило, черпило вдъхновение от R&B, soul и dubstep музиката, черпило се и със солидни дози алкохол и тревица (и не само, предполагам), запретнало ръкави и забъркал чудесна стилова каша! Песните в тази "Балонена къща" се пукат една по една и не ти се ще да излезеш от нея; иска ти се да отекват в главата ти цял ден. Или поне моите уши си пожелават това.

  Трудно ми е да опиша албума. Звучи парадоксално, но в себе си носи, едновременно, много щастие и меланхолия. Кара ме да се усмихвам. Цветнокожите хора носят музиката в душите си, а когато са благословени да имат и сносен вокабуларен апарат се получават чудни неща! Доказателството са вокалите на Абел Тесфайе (несценичното име на The Weeknd). Има си предостатъчно електроника и приятни beat-ове. А пък, ако се слуша на приглушена светлина, приказността е пълна!
   Още в самото начало проектът е бил пуснат за свободно сваляне, така че г-н Тесфайе няма да се разсъди, ако го чопнете от някой тракер.
   Ето с какво ще се опитам да привлека вниманието ви, ако все още не съм успял..

Woodkid - I Love You

Сегодня я расскажу вам историю о человеке, 

утонувшем холодных водах океана, 

после потери того, кого он любил. 

Эта история о человеке, который умер дважды.

Днес ще ви разкажа история за човека,
който потъна в студените дълбини на океана
след загубата на този, когото обичаше.
Това е историята за мъжа, който умря два пъти.