Главите горе: българи сме все пак!

    Преди малко удари полунощ и ето че 3-ти март е вече тук. Не ми е по-празнично от обикновено, но по-всяка вероятност в края на деня ще съм по-кисел от обичайното. Защо ли? Защото ми писна от лицемерие. Точно на тази дата е модерно да напишеш "Да живее България!"; "България на три морета!", "Честити празник на всички българи!".. Ако болшинството, от същите тия сънародници, не плюеше против всичко що е родно през останалите 360 дни от годината (изключвам 18 февруари, 24 май, 2 юни, 1 ноември), нямаше да има никакъв проблем.
    Но ежедневно да обясняваш как всеки, който има поне шепа функциониращи мозъчни клетки, трябва на мига да напусне "тая лайняна държава", как тук всичко е уродливо и мръсно, как били останали само идиотите, колко много мразиш политиците/протестиращите/партиите/институциите/провинциалистите/софиянците/съседите/колегите/роднините и ако случайно изразяваш "градивните" си размишления писмено по "e7o tozi na4in, na 4ist7 balgarski ezik", то как смееш да ми честитиш? Кого поздравяваш? Идиотите, които още не са си били шута, защото са имали неблагоразумието да останат в Родината си и да бъдат полезни тук и сега. Не ви искам фалшивата гордост. 

   От столетия не можем да се хванем в  ръце и да вървим напред. Винаги трябва да имаме мишена за жлъчта и храчките. Османската империя. Русия. САЩ. Европейския съюз. Собствената ни държава. Правителството. Кметът. Днес пак ще станем свидетели на многохилядни фантоми, бродещи из градовете, борещи се срещу.... За начина на постигане на желаната промяна е ясно, че нямат идеи, но вече и самите цели взеха да се размиват. Нямаме ни най-малка представа как биха могли да се изпълнят исканията ни, но е важно да покажем, че сме гневни и пълни с ненавист. И очакваме някой да размята магическата пръчица, да метнем спасителния пояс и всичко да се оправи на мига. Защо сме толкова наивни? 

   Трудно е да се гради. Изисква се много време, трупане на знания, упоритост и енергия. Толкова по-лесно е да роптаеш и рушиш. Не научихме ли, че е нужно търпение, за да има развитие. Лека-полека нещата за България започват да се оправят. И ако не се сравнявахме изцяло със Западна Европа щяхме да забележим това. Колкото и да изтъкваме недемократичността си, в това отношение сме по-добре от Унгария и Молдова; лидерите на опозиционните партии не са под постоянна репресия, включваща претърсване на домовете им по всяко време, както е в Русия; личните ми наблюдения са, че сме с няколко гърди напред сравнение с Македония, Сърбия и Румъния; безработицата ни е по-ниска съпоставяйки я с тази на редица други членки на ЕС; не може да се оплачем от липса на чуждестранни инвестиции. България е единствената държава в ЕС, чийто кредитен рейтинг Moody's e повишил от 2010 година насам. 

     Стига да имаме желанието, може да видим, че Родината ни не е изцяло в тъмни краски. Не казвам, че всичко е розово. Далеч сме от този бленуван момент. Но с обща воля и усилия, скоро и това може да стане. Нужно е да се държим заедно, да си помагаме и да вярваме! Само така ще успеем!