The Weeknd - House of Balloons (2011)

     Направо съм за бой! Мяркал съм името The Weeknd в куп местенца из Нета, а обложката на "House of Balloons" се набиваше на очи в почти всяка класация за "Най-добър албум на 2011". Въпреки това не бях слушал нищо тяхно доскоро. Много груба грешка! А и не е единствена - това не е банда, а соло изпълнител от етиопско-канадски произход. 

    Момчето черпило, черпило вдъхновение от R&B, soul и dubstep музиката, черпило се и със солидни дози алкохол и тревица (и не само, предполагам), запретнало ръкави и забъркал чудесна стилова каша! Песните в тази "Балонена къща" се пукат една по една и не ти се ще да излезеш от нея; иска ти се да отекват в главата ти цял ден. Или поне моите уши си пожелават това.

  Трудно ми е да опиша албума. Звучи парадоксално, но в себе си носи, едновременно, много щастие и меланхолия. Кара ме да се усмихвам. Цветнокожите хора носят музиката в душите си, а когато са благословени да имат и сносен вокабуларен апарат се получават чудни неща! Доказателството са вокалите на Абел Тесфайе (несценичното име на The Weeknd). Има си предостатъчно електроника и приятни beat-ове. А пък, ако се слуша на приглушена светлина, приказността е пълна!
   Още в самото начало проектът е бил пуснат за свободно сваляне, така че г-н Тесфайе няма да се разсъди, ако го чопнете от някой тракер.
   Ето с какво ще се опитам да привлека вниманието ви, ако все още не съм успял..