Момчета и момичета, отваряйте вратите пред възрастните дами; на забързаните майки с колички; на групата малчугани, бързащи да полудуват навън; на навъсените дядовци, потропващи с бастун в ръка; на препускащите работници, забързани към поредния адрес; на умислените мъже на средна възраст, търчащи от среща на среща; на вашите връстници. Не затръшвайте вратата пред лицата им. Нищо не ни пречи да изчакаме с 10 секунди повече. Всеки бърза нанякъде, превърнали сме се в мухи без глави и е крайно време да осъзнаем колко нужно е да си помагаме. Нека бъдем по-ведри с непознати. Нека се държим по възможно най-любезен начин с хора, които няма какво да ни дадат. Ей така, безвъзмездно. Парадоксално, но от това печелим всички. Защото с всяка отворена врата ние правим нечия минута/час/ден по-хубава и усмихната. А кой не обича да има ведри хора около себе си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар