След 18-месечно околосветско пътешествие, италианският фотограф Gabriele Galimberti завършва проекта си "Toy Stories". След като е направил портрети на деца заедно с любимите им играчки в десетки държави е време за равносметка. "На тази възраст искат горе-долу едно и също. Да играят."
Той обаче забелязва и отлики у малчуганите в различни точки на Света като например по-силно изразеното чувство за собственост при децата от развитите държави. "Първоначално те не ми позволявах да докосвам играчките им и им бе нужно време, за да ми позволя да си играя заедно с тях.", споделя италианецът. "В бедните държави бе доста по-лесно. Дори децата да имаха само по една-две играчки те не бяха така силно привързани за тях. В Африка винаги имаш алтернатива - излизаш и играеш с останалите деца навън."
Авторът е забелязал и още нещо. В детски съзнания играчките изпълняват едни и същи функции. Както според мъниците от САЩ и Канада, така и тези от Малави и Филипините смятали, че техните динозаври ще ги пазят от страшните създания, бродещи през нощта, а с "пистолета" може да защитиш себе си или някой от семейството, ако в къщата влезе "лош човек".
Според Galimberti има връзка между жадуваните играчки и средата, в която растат децата. Ето защо в мегаполисите на Индия и Китай се търсели най-вече конструктори, с които се изграждали големи небостъргачи, в Мексико и Бразилия предпочитани били "камионите", защото децата често виждали как точно с тях се пренася захарна тръстика от едно място на друго.
Последната разлика фотографът намира в отношението на родителите. Докато в Азия и Близкия Изток те принуждавали децата си да се снимат, дори когато малките не искали и се разплаквали, то в Южна Америка родителите отказвали потомците им да бъдат фотографирани, ако това би ги разстроило.
Тайланд
Италия
Латвия
САЩ
Замбия
САЩ
Китай
Малави
Малта
Танзания
Китай
Ботсвана
Филипините
Швеция
