сряда, 27 юни 2012 г.

Рецепта за минута смях

   Скоро не съм имал по-голяма нужда от малко добро настроение. Опитах с какво ли не безуспешно. Добре, че това видео се размърда, изтупа праха от себе си и ми помаха. Как ми се иска скоро да си върна достъпа до онази закърняваща част на създанието ми, в която винаги има добро настроение. "Temporarily unavilable" гласи огромният неонов надпис. Ако някой друг също има нужда от разведряване, "Outnumbered" винаги удря едно приятелско рамо!

Lana Del Rey - National Anthem

Money is the reason,
We exist.
Everybody knows it,
It's a fact. Kiss, kiss.

вторник, 26 юни 2012 г.

Alt-J (∆) - Taro

  По-красива симбиоза, между звук и образ, не бях срещал скоро време!

понеделник, 25 юни 2012 г.

Явор Гърдев ще режисира "Тезей"

  Явор Гърдев ще има честта да режисира високо бюджетен филм по древногръцкия мит за Тезей. Новината ми дойде като гръм от ясно небе. Наскоро гледах пиеса под негова режисура - "Козата или коя е Силвия?", една от най-добрите, които някога съм гледал. Невероятно преплитане на драма и комедия! За съжаление се играе рядко, тъй като една от ролите е поверена на Михаил Билалов (Джаро), който живее във Франция, но ако имате възможност да я гледате през есента, не я пропускайте! 
   За момента единственият филм, режисиран от Гърдев, е "Дзифт". Някои го харесаха много, други му теглиха една майна. Гледал съм го само веднъж, когато излезе, и не мога да се доверя на преценката на 15-годишния ми, по онова време, мозък. Спомням си го смътно и вероятно трябва да си го припомня скоро време.
   Безкрайно ми е любопитно какво ще измайстори  Явор, тъй като вероятно ще разполага с доста средства. Съдя за това по следните причини:

1. Продуцент на лентата ще бъде Kira Madallo Sesay, чиято най-нова продукция е 3D екранизация на приказката за Хензел и Гретел. Екипът е имал възможност да реализира идеите си с бюджет от $80,000,00. Дано и за "Тезей" се отдели поне толкова голяма сума. 
2.  За визуалните ефекти ще бъде отговорен Korey Cauchon, работил по създаването на такива за "Spider-Man 2" и "Sucker Punch".
3. Най-интересно е кой ще създаде митичните същества, щъкащи из тайнствения древногръцки свят. Joseph C. Pepe, човекът, създал  сините дългуч в "Аватар". 

   Всички пиеси от Гърдев, на които съм попадал, са доста нестандартни и заобикалят всякакви клишета. Силно се надявам да продължава в същия дух и да ни изненада приятно с този проект. Съвсем скоро започва да тече кастингът за главните роли. Кой ли ще грабне ролята на Тезей? Някакви предложения?

Poliça - Wandering Star

  Влезе ми под кожата тази песен и няма отърване! Хареса ми толкова много, че моментално изнамерих дебютния албум на indie pop дуото. Изслушах по-голямата част, но в един момент липсата на разнообрази ми дойде малко в повечко. "Wandering Star" е каймакът на този проект! Видеото по никакъв начин не отстъпва на песента, все така запомнящо се е. 
  Грохнала старица, забравила за радостта от живота, самовглъбена в един Бог знае какво, е изтръгната от меланхолията чрез пъстрите сенки на миналото, цветните мечти и енергията на танца. Желанието за живот, у  подскачащите около нея  странни субекти, я зарежда със сили. Нищо не е приключило, шепнат движенията, нищо не е изгубено.

неделя, 24 юни 2012 г.

Trailers #1

  Чиста фикция е да се надявам точно тези филми да се появят в родните киносалони (има някаква вероятност за "Upside Down"), но дано поне разпространението им наляво-надясно избие в появата на качествени релийзи из тракерите. Сигурно и в предложенията на "Киномания" ще срещнем някое от заглавията, но какво да се направи, слабохарактерността ми си казва думата. До есента аз не ще изтрая.

Харакири / Ichimei

  С "13 assassins" Такаши Миике ме очарова, а гледайки този трейлът, на път е да ме преочарова. Предполагам, че отново ще е пълно с невероятно красиви сцени, запомнящи се бойни мигове. Наслада за сетивата. Това очаквам.
  Изглежда, че тази му творба ще е за злочест самурай, който иска да сложи край на мизерното си съществуване, но аха да си разшири пъпа, за да видят червата му що е то светлина, и някой вземе, че го прекъсне. Извънредно каръшко наистина. 


7 days in Havana / 7 дни в Хавана

  След "Париж, обичам те" и "Ню Йорк, обичам те" е време за нова дози фрагменти. Емоции на фона на знойни красавици, танцуващи плажове, тук-там малко хаванска мизерийка. Достатъчни са, за да погъделичкат любопитството ми. А и много предвидливо режисьорите не наблягат на пурите. Убеден съм, че българите сме и им на сърце и не искат да дразнят пушачите след новите законодателни промени!


Upside Down / Паралелни светове

  Явно на Кирстен Дънст й е слабост да участва в проекти, залагащи на огромната притегателна силна на планетата ни. И докато в "Меланхолия" Майката Земя се поизсили и последва бум-тряс, то тук всичко е внимателно изчислено - на една ръка разстояние сме от паралелния нази свят. Ясно е, че се набляга на метафората, така че астрофизици могат да си спестят опяването.
    Визуално изглежда добре. Дано да няма прекалено много мелодрама, която да удави доброто ми впечатление към момента.

събота, 23 юни 2012 г.

Зловещият Китай

  През последните месеци интересът ми към Китай става все по-силен. За момента предпочитам да чета художествена литература по темата, истории за тамошното битие от първа ръка. Искам да се запозная с този свят чрез щастието и сълзите на автора и героите му. Сухата статистика и анализи ще оставя за по-нататък.
    


   Към момента българският пазар не предлага особено разнообразие на такъв тип книги, но все пак успях да намеря нещо подходящо - "Калната река" от Июн Ли. Писателката е завършила висшето си образование в Пекин, след което имигрира в САЩ. Това обяснява защо творбата е видяла бял свят. Действието се развива в Калната река - забравено от Бога провинциално градче, където властват страхът и отчаянието. Радостта се свежда до намирането на някой друг въглен, с който да изкараш мразовитата нощ, или допълнителна купичка ориз, замазваща очите на глада. Надеждата за промяна ежедневно се прогонва от ясния, но безчувствен глас на радиоводещата и безкрайните новини за просперитет и благополучие на нацията. 
   Някои от героите отказват да се примирят с "щастливото" статукво, при което чувствата и мислите идват по команда. Борят се и заплащат за дързостта да се опълчат на системата, но наказанието, като че ли е по-скоро избавление сравнение с лъжовния свят около тях.  
   Други са се прекършили по пътя. Иделите и мечтите им са били поругани, изтръгнати на сила от душите им. Забравили какво е свобода, тези хора нямат воля да продължат съпротивата, нямат сили, с които да посрещнат поредната вълна от болка и унижение. Идва момент, в който най-големите ти блянове се превръщат в страхове. 
   Действието на книгата се развива през 1979г. и таях надежда за тези години положението да се е променило коренно. Уви. Днес попаднах на ужасяващи данни, според които близо 30% от китайските семейства убиват новородените момиченца. Начинът на умъртвяване е не по-малко зловещ - децата се захвърлят в пещ или вар, за да се заличат всякакви следи. Това престъпление си има обяснение: част е от националната програма за ограничаване на раждаемостта, а от друга страна е широко разпространено твърдението, че само синовете са в състояние да се грижат за родителите си.
  Попаднах на още по-стряскащи факти. В някои провинции все още се практикува Ин хуан - традиция, според която до мъртъв неженен мъж трябва да се постави труп на необвързано момиче или жена. Двете тела се погребват заедно, за да не са самотни в отвъдния живот. Този обичай дава допълнителен кураж на родителите да се отърват от ненужните бебета, тъй като цената за "нова невяста" е похвално висока.

петък, 22 юни 2012 г.

Mumford & Sons - Sigh No More

   Предисторията ми с тази група мога да определя като "голяма каша"! Бях попаднал на "Little Lion Man" преди около година, успя да ми направи впечатление, но доста грешно. Незнайно как реших, че "Sigh No More" е поредният албум на американска alternative country банда. Едва преди седмица разбрах какви огромни, тлъсти bullshits съм имал в кратуната!
  Четирима британски музиканти чакат своя купувач и слънчасват зад витрина нейде из Лондон. В общи линии това е обложката. Дали са безкрайно талантливи, дали са имали твърде много свободно време в т'ва магазинче не е от значение. Към брилянтната им първородната рожба трябва да се насочи вниманието.


   Трудно ми е да определя какво точно е звученето на Mumford & Sons. Indie folk премесен с country-vibe и поднесен в много топла акустична форма. През повечето време, докато слушам албума, забравям, че песните са шлифовани студийни версии. И не, това не се дължи на лошата им обработка. С това приглушено звучене се създава неповторим уют, пренасям се в мрачен пъб и привършвайки с поредната халба, вдигам поглед и виждам бандата на ниския подиум на десетина метра от мен. Добре се подсетих. Отивам да грабна едно студено кенче преди да продължа.
  Освен с приятния си стил, групата ме заплени и със завладяващите текстове. Често от посланието на песента зависи дали ще я харесам. Това не се отнася за редките случаи, в които искам да убия някоя друга мозъчна клетка и да се убедя за пореден път с каква скорост регресира светът, пускайки си The Voice/City TV. 
   Е, порових се и изнамерих от какво черпят вдъхновение Mumford и синчетата му - кеф ти "Гроздовете на гнева" и "За хората и мишките" от Стайнбек, заиграване с Шекспировия "Макбет" в "Roll Away Your Stone", та се стигне до препратките на "The Cave" към "Одисея"! Безспорно са начетени юнаци! Какви ли чудеса биха постигнали, ако имаха достъп до творенията на Калин Терзийски и Сиромахов! Пуст български език, как спъваш глобалното развитие!
  Ако искате да задълбаете в творчеството на групата, сами ще се убедите колко са вдъхновяващи писанията им. Преди малко се въртях в леглото с едни безкрайно скучни лекции, но тези редове на "Awake My Soul" успяха да ме разсеят и усмихнат:

Lend me your hand and we'll conquer them all
But lend me your heart and I'll just let you fall
Lend me your eyes I can change what you see
But your soul you must keep, totally free

   Винаги е трудно да опазиш душата си свободна, но този албум удря едно рамо в тази ,почти невъзможна, мисия! "Sigh No More" е навсякъде, тъй че се изисква единствено желание и до секунда сте го намерили. В момента слушам и live албумът им ме преочароват! Повечето групи издишат яко на живо, но Mumford & Sons и в това отношение не могат да се барнат! Какво да се направи; няма да им намеря кусур поне до 24-ти септември, когато би трябвало да излезе второто им отроче! 


 


четвъртък, 21 юни 2012 г.

Sebastien Millon

   Отдавна не ми се бе случвало да се смея, взирайки се в монитора. Да се кикотя на глас. Вината е изцяло на Sebastien Millon. Ако искате да се посмеете, зарежете гъделичкането с перце на напуканите ви и вероятно вече поизгорели ходила, а направете една бърза обиколка из този сайт - http://sebastienmillon.com/
  P.S. За нещастие на съквартиранта ми, недоразумението Трифонов разказваше някакъв виц, докато се развеселявах. Последва вметката "А, ето, че и ти се разсмя на него виц. Виждаш ли, че е як Славито!" Бурята в погледа ми все още не е отшумяла!




сряда, 20 юни 2012 г.

Човек бе сътворен от кал


   Неминуемо в края на всяка учебна години ни се връчваше списък с книги, които трябва да прочетем през лятото. Ненавиждах го. Още повече, че си натъртваше на "Задължително е да ги изчетете." Може би точно на задължението се дължеше и отвращението ми. За да се потопиш в дадена книга, нужно е и желание. Без него пак можеш да разлистиш оттук-оттам, нагазвайки до кокалчетата в същината й.
    Така и не разбрах защо е нужно да си минал списъка, когато не ти, а преподавателят решава какво трябва да мисля за творбата, кое е значимо в съдържанието й, защо авторът е използвал дадено изразно средство and so on. Ролята ти се свежда до простодушно кимане и рецитиране на заучени литературни коментари, каращи даскалката да изпада в оргазъм. И то в буквален смисъл! Ако случайно подметнеш, че „Под игото” е тривиален роман или че Дебелянов надали е изчислявал с калкулатор точно колко пъти да използва „л”, за да се постигне звучност, то със сигурност ще срещнеш бурно негодувание и полуистерично „Очевидно, че не си разбрал нищо.” Нека да е така. Чуждото мнение рядко ме вълнува, а за конкретно за това и пет пари не давам.
    Изключението бе Атанас Далчев. За 5-те години в гимназията това се оказа единственият автор, който прикова интереса ми. Добре де, и Гео Милев, но донякъде! Няма да забравя как шокът у преподавателката ми се засилваше пропорционално с броя на коментарите ми. След един от Далчевите часове не се стърпя, дойде и ме попита откъде чета тези коментари, защото преди не е чувала подобни. Сигурно съм се натъкнал на тях в Интернет, тъй като тя имала всички книжки с литературни анализи. „Вълнуват ме и затова имам желание да говоря.” По киселата физиономия разбрах – изобщо не ми повярва.
   
Наскоро попаднах на „Човек бе сътворен от кал”! Срамота е, че не е в училищната програма. Посланието му е evergreen и ме кара да се чувствам малко по-добре в този несправедлив свят. Сякаш изкупва част от вината. Следващата стъпка е да го науча наизуст. Предвид обемът му, проста работа. Ще са първите заучени от мен редове. Цитирането си е снобарщина, но ще се прежаля!
    Прекалено много се разписах! Ето го и въпросното творение!

Човек бе сътворен от кал

Човек бе сътворен от кал, но

днес от желязо е света.
Тежко` на мекия! За малко
щях да умра от доброта.


Сега, уста безмълвни сключил,

свил гневно на юмрук ръце,
живея и усърдно уча
на зло беззлобното сърце.
1930г.
Атанас Далчев


 

неделя, 17 юни 2012 г.

Китайщина

Попаднах на материал свързан с начина, по който се подготвят за изпити студените в Китай. Ето по какъв начин е разграфен денят им:

05:30 - 06:30 ч. - ставане и закуска.
06:30 - 11:30 ч. - самостоятелно обучение и занятия в клас.
11:30 - 14:30 ч. - обедна почивка.
14:30 - 17:30 ч. - самостоятелно обучение и занятия в клас.
17:30 - 18:00 ч. - вечеря.
18:00 - 22:50 ч. - самостоятелно обучение.


Вероятно е режимът на учащите да е силно преувеличен, но дори част от него да е истина, то определено съм респектиран. Повече от 2-3 часа на ден над учебник, аз не мога да изкарам. И гюле да ми вържат за крака, и с "Капчица" да ме залепят за стола, не виждам как ще стане тази работа. Надявам се и при китайските чеда това "самостоятелно обучение" да се характеризира с пълна концентрация иначе ще реша, че нещо на мен ми има.

 Симпатягите в действие


 Ето и още нещо, което гледах с голяма доза объркване. Отново главите действащи лица са китайски поданици. В първия момент реших, че е някакъв майтап, но после се порових тук-там. Во истина сградата се е пръкнала за 360 часа +/- някоя друга минута.

Princess Chelsea - The Cigarette Duet

Не знам кое е по-смешно: високобюджетното видео или сериозният тест, изпъстрен с важни социални послания?
А може би коментарите под клипа.. "is he blind?"

четвъртък, 14 юни 2012 г.

The Milk - Every Time We Fight

Не намирам почти нищо за "The Milk".
Май това е първият им клип.
Повече от задоволителен резултат!


събота, 9 юни 2012 г.

Alabama Shakes - Boys & Girls

Надали човек, съдейки по семплата обложка, би се досетил какво музикално чудовище се крие под нея! Да не се обърне внимание на този вокал, на soul/blues rock звученето, което ми наподобява на The Black Keys в някои от песните, си е същинско престъпление!
Групата е невероятна и на живо, както e добре да се убедите още сега!
Силно се надявам, че ги чака голямо бъдеще. За момента няма много индикации за такова, но все още имам някаква вяра в човешкия вид! :D