вторник, 13 септември 2011 г.

Кукловодите на миналото

Не мога да кажа, че съм се ужасявал от този вид кукли. По-скоро бяха много неестествени за мен. Като малък си мислех, че това са хора загубили телата си, но имащи толкова силна воля за живот, та са се закрепили за нечия ръка. При такова желание защо да не продължиш да живееш било то и под формата на дървено човекоподобно?
Чак сега виждам колко призрачни са всъщност тези марионетки. Какво кара "бащите" им да ги създадат? Самотата? Копнежът да дадат? Изкуството? Лудостта? 
Откъде ли създателите на SAW са почерпили вдъхновение...












четвъртък, 8 септември 2011 г.

Lose myself in time

5am.ще настъпи след 5 минути. 
Ако не поглеждам по навик към десния долен ъгъл на монитора, бих помислил, че времето е спряло.
Нощ е и това е достатъчно. Щурци, тъмнина и хубава музика. 
Час по-късно Слънцето ще развали всичко. Ще отвори очите ми за всички фасове пълзящи по улицата, черните свастики по прашните стени и котките с лош късмет, тези чиито 9ти живот е изтекъл днес. Кървава диря от колата крадец на души и малък хищник с червен ореол. 
Червено ли е ..нека да е вино! Лятото било само за бира. Да бе. Бирата е алкохол. Виното не е. Алкохолът замъглява съзнанието. Виното го вдъхновява. Прекалено много "вино" в тези два реда за разлика от капките в чашата пред мен. 
Болшинството от капките (тези танцуващи в тялото ми) ми шепнат да се огледам около себе си. Виждам. Малка жълта саксия с кактуси, разговорник по японски език и значка с надпис "i have no idea what i'm doing out of bed". Наистина не знам. Нормалните хора скоро ще отворят очи, ще тръгнат по задачи. 
Нормални. Тази грозна дума. Средностатистическа, куха дума без заряд. 
"Аз съм нормален и ми е нормално." За теб да си общоприета норма е хвалба. За мен е прокоба.
Всички сме различни. Всеки има своя собствена вселена. Някои дори си имат няколко. На тях им лепват етикета "Шизофреник". От завист предполагам. 
Време е да пресуша чашата и да си пусна soundtrack-a на нощта ми за последен път.  
Ако не ти въздейства въобще, вселените ни не са съседи. Със сигурност!

I don't know why I'm scared, I've been here before
Every feeling, every word, I've imagined it all

петък, 2 септември 2011 г.

Саботажът на FoxLife

Уча за изпит. Тази досадна дейност би била непоносима, ако не се извършва на музикален фон. Противно на очакваното звуците не ме разсейват. Напротив. Може би е внушение, но има два албума, които стимулират най-добре сивото ми вещество:

Clint Mansell - The Fountain OST
Sade - Lovers Rock 
Вчера реших за разнообразие да уча на друг шум. Този на FoxLife. Резултатът бе катастрофален. Не виждах какво дават, само слушах. Но нямаше и минута, в която да не изцъклям очи. Как да се съсредоточиш при тази реплики:
Ако понасяте бебето си, вдигнете ръка!
***
- Скъпа, нали скоро ходихме до Палм Спрингс?
- Не е почивка, когато вадят бебе от теб!
***
(мъжки глас)
- Тук ли е курсът за майки с бебета?
- Не се допускат мъже и бебета!
- Дори бебете?
(хор от гласове на майки)
- И ние реагирахме така. Скандално!
***
- Казах му, че са кръстили венерическа болест на мен.
- Сега те иска, защото си известна!
***
Да предположим, че съм гей еднорог. Къде бих отишъл?

Не се стърпях и реших да видя какво по дяволите дават! След като прочетох "Дневник на една бременна", съм загубил съзнание от смях!
А сега обратно към учебника! :)