понеделник, 29 август 2011 г.

Играта на играчките

Един проект на Aled Lewis поръсен с обилно количество свежест и добро чувство за хумор!





















 

четвъртък, 25 август 2011 г.

Marina and The Diamonds - Radioactive

Малко преди да си легна чух новата песен на Marina and The Diamonds. Бе нужно едно единствено прослушване, за да се забие в главата ми. Въртях се в леглото и си мънках "на-на-на radioactive" под носа.
Въпреки че специфичността на стила й се запазва, този път Марина е добавила доста dance beats към него. В резултат се е родила песен с доста добър заряд,за която не виждам пречки да се превърне в хит.
Поне на Острова.
P.S. Надявам се песента да не стигне до севернокорейски уши.

My blood is radioactive
My heart is nuclear

сряда, 24 август 2011 г.

Хора родени от звездите

Прах от звезди. Слънце от лъчи.
Под това заглавие бих обединил спиращите дъха творения на Ignacio Torres.
Проектът се зароди от теорията, че хората са създадени от космическа материя - разказва авторът.
Хората са деца на звездите!



вторник, 23 август 2011 г.

Florence + The Machine - What The Water Gave Me

Парата все още обгръща песента. Излезе от фурната на Фло буквално преди минути!
Не само ни изненада с нова песен, но и с видео към нея!
Enjoy!

Do you miss Her?

Двуминутен шедьовър.
Не остави равнодушен нито мен, нито журито в Кан.
Вярвам, че ще трогне и теб!

понеделник, 22 август 2011 г.

Една алтернативна сватбена фотосесия

Сватбеният ден трябва да е специален, приказен. И докато за едни това се изразява в танци, промишлени количества алкохол и огромна торта с влюбени фигурки на върха, то за Julian Sunmi Park и Benjamin Jinsuk Lee - топло-топло южнокорейско семейство, магията не е завършена без ... зомби.
So sweet, so creepy! 



събота, 20 август 2011 г.

Бутилка

Мога да насоча вниманието ви към факта, че:
  • този късометражен филм е създаден от Kirsten Lepore
  • победител е в категория Animation на Vimeo Community Choice Winners
  • главни герои (2бр.) и бутилка в поддържаща роля (1бр.)
  • продължителност: 5мин и 25сек
Не, не това заслужава интереса ви. Не са нужни думи, а малко време.
Вижте го!





понеделник, 15 август 2011 г.

Обичаш, обичаш...


Обичаш да се разхождаш из безкрайни пшеничени поля, разрошвани небрежно от вятъра. 

Обичаш потрепването на струните. Гласът им е мелодията на твоя живот.

Обичаш фотографии по-шарени от  Skitals. Синьо, червено, лилаво, зелено... Душата пие през очите.

Обичаш черно-бели филми. Не те разсейват. Показват истини заключени между два цвята.

Обичаш нея.  Тъмните й очи действат като прихващащ лъч от филмите с НЛО. „Да се обеся на къдравите й коси” е дефиницията ти за мечтана смърт.

Обичаш, обичаш...
 
Докато един ден истината не зашлеви дамите и не разкървави носовете на господата. Светът, в който живееш, не ти е достатъчен.  Искаш да добавиш още краски върху картината на живота. Сигурен ли си, че изпитваш красиви чувства? Знаеш. Трябва да се срещнеш с антипода им. Време е да прережеш спрачките. Започваш да се срещаш с Любов, тайно си пишеш с Ненавист, а от време на време спиш с Омраза. Много често в Facebook качват снимки с приятелите ти Весел и Щастлив, но ти имаш скрит албум, в който винимателно подреждаш спомените от нощите прекарани с една симпатична Тъга.

И се движиш все по-бързо, по-бързо. Всеки ден се срещаш с нови лица. Твоите лица.

Прегръщаш ги.
  
Заплюваш ги.

Целуваш ги.

Мечтаеш за тях.

Отричаш ги.

Моментите, в които искаш да спреш притока на кислород към белите си дробове, не са малко. Жажда за вечно спокойствие. Уморен си и чуваш шепота на безсмислието. Вече не мечтаеш да тичаш без посока през полята, не си спомняш текста на любимата песен, от ярките цветове ти се повръща, а черно-бялото е отвратително семпло.  Тя е далеч.

Не трябва да те има. Никой няма нужда от теб. Ти нямаш нужда от никого. Копнееш за финалната права. В главата ти има куп сценарии как да стигнеш до там по-бързо:  неволно забравен парашут, разходка в дългия тунел по жп линията, желание да пробваш вкуса на цианида.  И най-после заслужената почивка ще е тук.

Ред е на трезвеността да те изрита в слабините. Какво по дяволите си мислиш? Някога ти реши да се родиш точно тук, в точно това тяло, с точно определена цел. Знам, че не си спомняш. Не, не мога да ти кажа дали си изпълнил мисията си. Да, заслужаваш почивка. Отиди в близкия парк, обади се на приятел, поиграй с кучето. Кой те излъга, че на два метра под земята ще ти е добре? Мрак, тишина и червеи. Това ли наричаш купон? Ако животът ти в момента е изтъркан, какво ще ти даде това черно място? Хората там долу мечтаят за дните ти. Дават всичко за тях.

Те знаят. Животът два метра над Земята винаги е по-...